Розенкранц и Гилденстерн в Бургас

|
В афиша на Драматичен театър "Адриана Будевска" в Бургас се появи едно заглавие "Розенкранц и Гилденстерн са мъртви" от Том Стопард - предизвикателство за режисьори, актьори и зрители.
Предварително ми казаха, че постановката е претенциозна и трудна за възприемане. Това беше предизвикателство към мен като зрител. Интересно ми беше да се срещна с текста на един от най-модерните и остроумни съвременни драматурзи на Англия Том Стопард. При това си спомних колко овации обра филма "Влюбеният Шекспир" - сценарий написан в съавторство на Стопард, Норман и самият Шекспир.
Салонът пустееше празен с 40 човека накацали тук-там по предните редове. Когато пиесата свърши, разбрах защо салонът е пуст. Този текст, тази драматургия не е за всеки случаен зрител, поискал да гледа нещо забавно и развлекателно. Това беше театър за ценители.
Пиесата засяга екзистенциални въпроси за приятелството, смъртта, предателството, смисъла на живота, времето. Стопард вкарва в композицията си Шекспировата трагедия "Хамлет" и върху нейната събитийност гради диалозите и монолозите на актьорите.
Това е театър без външни крещящи ефекти и първична членоразделна реч. Спектакълът започна с музиката на Фреди Меркюри "Show Must Go On". Оскъдни декори, като акцента падна върху по-малка театрална сцена, зад която се развиваше основното действие. За зрителите това беше театър в театъра. Невероятният диалог и пластично присъствие на двамата млади актори Евтени Будинов и Асен Лозанов даде начален тласък на действието. Монолозите бяха заредени с потресаващи изводи. Всъщност сюжета не може да се преразкаже. Пиесата на Стопърт се доближава до театъра на абсурда.
Човекът се ражда в кръв и болка и не знае защо е дошъл на тази земя. През целия си живот той знае само две неща, които са абсолютната истина: че се се е родил и че ще умре. Всичко друго е неизвестно. През всичкия този отрязък от време човекът се притеснява и страхува, а всъщност не знае за какво. Въпреки, че има свобода на избора да поеме много посоки, той винаги се съмнява коя е истинската, вярната посока. Не иска предизвикателства, защото те нарушават неговия илюзорен свят. Желае само да се затвори в своя пашкул и да не прави нищо по особено от това, което вече му е познато. Избягва да взема решения.
В един момент хората бяха показани като навити безпаметни и безчувствени механични кукли, дирижирани от умел кукловод. Животът е неразбираем и непонятен. Въпросите и отговорите нямат край.
Най-неразгадаемият за човека въпрос е: какво е смъртта. "Смъртта, това не можеш да го изиграеш.То не е кръв, вопли и падане на тела. Смъртта е в това, че човек просто изведнъж се скрива, изчезва за другите, не се появява, просто той си е отишъл."
Всичко в живота е преходно и непредсказуемо. Човек се чувства свободен, но дали е така?
Режисурата на Борислав Чакринов беше великолепна. Режисьорът показа творческата си фантазия и възможностите на бургаските актьори Валери Еличов, Стоян Памуков, Красимир Кацаров и Златко Ангелов. Юрий Ангелов създаде един невероятен образ на Актьора от пътуващия театър.
Всъщност пиесата показа за пореден път, че животът е театър, в който всеки избира една роля. От умението, което всеки един от нас притежава, може да спечели овациите на публиката или може да стане скучен.
Бих препоръчала пиесата да се гледа от ценители, които обичат интелектуалния театър, Шекспир. От любителите на Джаза и театралите-особняци.
Да не се гледа от хора без чувство за хумор, които не са чели "Хамлет" и не знаят кои са Розенкранц и Гилденстерн.
Пиесата е противопоказна за хора, които очакват традиционна сюжетна линия. За тях тази пиеса ще е непонятна.
 

Соня Кехлибарева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *