Роксет в София – Join the joyride!

|
Концерт на Роксет в България е сбъдната мечта за мнозина – както показаха първо продажбите на билетите за събитието на 29 май в София, така и публиката на място. Рядко съм виждала по-ентусиазирана, пееща с цяло гърло публика, толкова много усмихнати хора, толкова приповдигната атмосфера. А на концерт атмосферата по подразбиране си е приповдигната, та тук слагаме няколко степени отгоре.
Организацията заслужава добри думи – безпроблемно влизане на стадиона, достатъчно персонал, който да упътва обърканите от липса на ясни означения хора, безплатни дъждобрани, когато заваля силен дъжд. Да, дъждът, това бе единственото, което можеше да помрачи – и успя за кратко – приятното прекарване на стадион „Георги Аспарухов”.
Малко след като младата изпълнителка Нора, определена за „съпорт”, изпя своите четири песни, които, за съжаление, не запомнихме с нищо, облаците започнаха да надничат иззад козирката и да се застояват повече, отколкото ни се искаше. Застудя, розовеникавата светлина на залеза посивя и... заваля. Хора се разбягаха във всички посоки, под козирката стана повече от задушевно, започнаха да се раздават дъждобрани, а пред сцената, на терена, множеството задружно вдигна над главите си белите пластмасови столчета – гледката си заслужаваше да се види.
Малко след това, в 21,15 ч., сцената изгря и Роксет се появиха пред жадните за тази среща хиляди очи. „Dressed For Success” и преди още да има време за опомняне – „Sleeping In My Car”. И да е имало някой седнал, вече нямаше, а звукът от хилядите пеещи гърла, на моменти заглушаващ изпълнителите, е истински балсам за душата.
В началото сякаш имаше проблеми със звука, но от един момент нататък той стана кристален и ни подсигури удоволствието да чуем в пълната му сила емблематичния глас на Мари Фредриксон.
 
Снимка © СМЕ

 
След операцията по отстраняване на мозъчен тумор, извършена успешно през 2002 година, нежната половинка на шведското дуо едва ли може да е в старата си форма. Но особено имайки предвид преживяното, е още по-изненадваща и достойна за уважение огромната енергия, с която изпя всичките 21 песни от снощния сетлист. Разходка из златните години на групата, наблегнала изключително на „Joyride”(1991) - цели осем парчета. Актуалният „Charm School”, в чиято подкрепа е световното турне на Роксет, бе представен само с „Only When I Dream” и „She`s Got Nothing On (But The Radio)”.
Останалото от своеобразния „The Best” бе добре премерена компилация от парчета, които мигновено те вдигат на крака и други, като разцъфващи късчета нежност, изплитани от гласа на Мари.
След реещото се за полет „Wish I Could Fly” последният им хит „She`s Got Nothing On (But The Radio)” накара всички да се разтанцуват, за да притихнат след това под звуците на „Perfect Day” в омагьосващ аранжимент и изпълнение. След ударното „7Twenty7” се разляха „Fading Like A Flower (Every Time You Leave)” и „Silver Blue”, фини нишки вълшебна музика, докосващи най-дълбоките и чувствителни струни. Не случайно говоря за вълшебство – концертът бе точно като прекрасна приказка, пълна с ярки и топли светлини, грейнали лица – включително на музикантите, които явно се наслаждаваха на реакцията на публиката – музика, която звучи едновременно модерно, но е натоварена с отминали емоции и спомени.
Докато не можеш да си поемеш дъх от хит след хит, идва време за финала, който просто не може да бъде по-добър – „How Do You Do!” прелива в „Dangerous” и целият стадион ври и кипи. Идва време да се представи бендът – чудесни музиканти, сред които се открояваха кийбордистът, Кларенс Офверман, който е с групата от дебютния им албум „Pearls of Passion” (1986) и е и техен продуцент; както и китаристът Кристофър Лундквист, който, след като бе представен, засвири своя интерпретация на „Хубава си, моя горо”, с което взриви стадиона. Двеминутната импровизация преля в „Joyride” и съм сигурна, че всички се чувстваха като на шеметно скоростно влакче или на лудешки joyride – бясно и опасно (какво друго да бъде след „Dangerous”?) състезание с коли.
 
Снимка © СМЕ

 
После пауза и тези, които започнаха да си тръгват от стадиона, не знаеха какво изпускат. Роксет се завърнаха за първия си бис, за да успокоят духовете с ефирната „Watercolours In The Rain”, събрала в себе си тази красота, с която истинският дъжд не можа да ни заплени. „Spending My Time” и микрофонът отново е отстъпен на публиката, която за пореден път се представя великолепно и бива възнаградена с „The Look”. Това обаче не е всичко – парчето изненадващо прелива в „Hey Jude” на Бийтълс (явно има нещо в тази песен, което изкушава музикантите да завършват собствените си композиции с нея). Отново кратка пауза и подобаващо шумен стадион, който си извиква последния бис. „Listen To Your Heart” – не знам откъде имаше сили Мари да го изпее по този начин, и невероятния завършек на невероятната вечер – „Church Of Your Heart”, изключително подходящо за финал. После хладната майска вечер, трудно измъкване от квартала и трепкащото още дълги часове пламъче на един от най-добрите концерти, които са се случвали тук. „It Must Have Been Love” и все още е.
 


Сетлист:

1. Dressed For Success
2. Sleeping In My Car
3. The Big L.
4. Wish I Could Fly
5. Only When I Dream
6. She`s Got Nothing On (But The Radio)
7. Perfect Day
8. Things Will Never Be The Same
9. It Must Have Been Love
10. Opportunity Nox
11. 7Twenty7
12. Fading Like A Flower (Every Time You Leave)
13. Silver Blue
14. How Do You Do!
15. Dangerous
16. Joyride

Бис:
17. Watercolours In The Rain
18. Spending My Time
19. The Look

Бис 2:
20. Listen To Your Heart
21. Church Of Your Heart


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *