Роксет, с много любов!

|
Трудно е дадеш безпристрастна оценка на концерт, в който емоцията е от основна важност. Затова да минем набързо сухите факти, после продължаваме по същество.

17 юни, София, зала "Арена Армеец". Роксет (Roxette) ще изнесат втория си концерт в България. Шведите нямат абсолютно никаква нужда от представяне, затова с чиста съвест си го спестявам. Около залата всякакви препятствия – ремонти, час пик и гръмотевична буря, която репетира за участието си във вселенския порой. Нищо обаче не може да попречи залата да се пълни постепенно, докато достигне почти максимума на обявеното за този концерт.

Сещам се за паралели с първия концерт у нас на най-известните след АББА шведи – 2011 година, почти по същото време, в края на май, тогава пак се лееше дъжд, но продължи през голяма част от концерта, а той беше на открито. Организатори отново са СМЕ, а подгряваща тогава беше Нора, девойчето, изгряло на сцената на Music Idol. Не съм срещала името й напоследък. Днес подгряват "Революция Z". Дано имат по-голям успех с популярността си. Редуват авторски парчета и кавъри, вълнуват се, не се чуват много добре, звукът не е в тяхна полза, а и повечето хора ги слушат само с половин ухо.

Не минава много време след края на изявата им, става 21 часът, залата потъва в мрак и на сцената се появяват те – техни величества Роксет, повелителите на няколко хиляди сърца в този момент, на това място, тук и сега. Мари Фредриксон е цялата в бяло, седнала на стол, от който няма да стане до края на концерта (а съм сигурна, че много й се иска). Пер Гесле е в черно и до края на концерта едва ли ще има и пет минути, през които да е стоял неподвижно на едно място.

Който не е запознат с - меко казано – премеждието, което преодоля тази само привидно крехка амазонка (така я определи в едно свое интервю Пер), е стъписан. Който знае, че през 2002 г. тя беше диагностицирана със злокачествен тумор в мозъка и по-късно успешно оперирана, се тревожи, че състоянието й се е влошило и страшната болест продължава да измъчва тялото й.

Някъде тук прекъсвам поредицата на безпристрастните факти, които са сухи, но за сметка на това - продължителни. Няма как да погледнеш тази борбена жена, майка на две деца, певица, композиторка и текстописец, звезда на световната сцена с над трийсет години кариера, да знаеш какъв живак е била на сцената, и да не те стисне нещо за гърлото. Но Мари се усмихва и не се дава, не желае да я съжаляват. "Здрава съм, казва тя, ракът е зад гърба ми". Проблемите са в дясното око, загубило почти напълно зрението си, и болките в десния крак. След спъване в стойката на микрофона в началото на концерта им в Литва на 25 ноември миналата година, на последвалите дати от турнето "XXX – The 30th Anniversary Tour" Мари все по-често предпочита да седи, за да не натоварва излишно крака си, а и можем само да предполагаме какви са болките.

И така, след като уточнихме, че няма нищо страшно, сме готови да чуем и откриващото парче за споделените съкровени мигове, в които творецът е превъзмогнал своето "аз", за да се сбъдне съпреживяването, което превръща концертите в магия.

"Sleeping in My Car". Традиционно начало с взривяващ хит. И незабавно става ясно, че звукът не е съвсем както трябва, да не се изразявам по-крайно. Придвижването напред, до зоната непосредствено пред сцената, не подобри значително положението. Жалко, защото може и трябва да е много, много по-добре. В аванс ще маркирам техническите проблеми, прекъсващи звука в колоните, но явно не и в мониторите, защото музикантите не разбираха какво става (а публиката беше прекрасна и реагира толкова великодушно!), недоизпипания баланс, заради който гласът на Мари често се губеше, както и някои лично нейни слаби моменти.

Обикновено не съм снизходителна към такива неща. Този концерт обаче течеше със своя собствена енергия, сякаш в паралелна вселена. Там, от една страна, физическото присъствие на музикантите е само необходимата искра, която пали спомена и емоцията и те се развиват самостоятелно в теб, докато от сцената се лее музиката, пък дори и певците да зарежат микрофоните и да седнат да разцъкат карти. От друга страна състраданието и обичта влизат в резонанс, от който се раждат ораториите в музиката на сферите. Дори Мари да беше сбъркала текста, да беше спряла да пее, да не се чува на моменти (това последното наистина се случваше), залата пак щеше да я подкрепя безусловно. И затова този концерт се получи толкова разкошен.

Откъм сетлист си имаше по малко от всичко, само от хитовете – по повечко. Все пак турнето е в подкрепа на албума с красноречиво заглавие"XXX The 30 Biggest Hits". На "Spending My Time" залата показа как се пее – беше впечатляващо и лицата на музикантите грееха в широки усмивки. Пер се грижеше настроението да не пада – не само с вокални и китарни умения, но и със закачки към басиста Магнус Бьоресон, който не му оставаше длъжен. Верните почитатели на Роксет бяха зарадвани с "Crush on You", рядко изпълнявано парче от техно-поп албума "Have a Nice Day" (1999), и с "The Heart Shaped Sea" от любопитната смесица от студийни и концертни записи "Tourism" (1992).

"Watercolours in the Rain" и "Paint" трябваше да прелеят една в друга, изпълнени единствено от Мари и беквокалистката Дея на клавира, но по-горе споменатият технически проблем ги прекъсна и магията не успя да се получи както трябва. След тази своеобразна среда на концерта започна шеметната втора част, само от емблематични парчета. Жалко, че персоналният химн на разбитите сърца, които жалят по хората, които никога повече няма да се върнат в живота ни - "It Must Have Been Love", не се получи така, както можеше. Станала мега хит като част от саундтрака на филма "Хубава жена", песента всъщност е написана по молба на германското подразделение на EMI, откъдето през 1987 г. искат Роксет да композират "интелигентен коледен сингъл". Допълнението в тогавашното заглавие "It Must Have Been Love (Christmas for the Broken Hearted)" дава представа за първоначалното послание на песента, но отначало тя така и не намира място в албум на шведите. С подмяната на "самотен коледен ден" със "самотен зимен ден" в текста, парчето става част от музиката към "Хубава жена" и тотален хит на лятото през 1990 г.

Както през 2011 година чухме интерпретацията на китариста Кристофър Лундквист на "Хубава си, моя горо", сега професорът беше подготвил друга изненада – "Моя страна, моя България", от която направи преход към последното парче преди бисовете – "Joyride", на което вече нямаше ни един човек по седалките, всички бяха наскачали, пееха с пълно гърло и танцуваха. Нямаше как да се мине без протоколното прибиране на музикантите зад кулисите, Мари болезнено крехка, подкрепяна за всяка стъпка от тур мениджъра, веднъж, за да слезе от сцената, после за да се върне за "Listen to Your Heart" и "The Look", където на финала дирижираше цялата зала, която пееше до скъсване "На-на-на-на-на-на...".

И край – на този концерт, който въпреки всичко ще се запомни като вълшебен. Защото на вълшебствата не им е нужно да са съвършени, а само да има подходящите съставки. А тази вечер те бяха в изобилие.

Сетлист:

1. Sleeping in My Car
2. The Big L.
3. Stars
4. Spending My Time
5. Crash! Boom! Bang!
6. Crush on You
7. She's Got Nothing On (But the Radio)
8. The Heart Shaped Sea
9. Watercolours in the Rain / Paint
10. Fading Like a Flower (Every Time You Leave)
11. How Do You Do!
12. It Must Have Been Love
13. Dressed for Success
14. Dangerous
15. Joyride

Бис:
16. Listen to Your Heart
17. The Look

Гергана Стойчева-Нуша



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *