Сатиричният театър излезе с антично, но не и избеляло като послание предизвикателство: „Жените в Народното събрание”

|
„Винаги съм съобразявал поставянето на една пиеса спрямо традициите на театъра, където ще я предложа” – сподели Мариус Куркински. Затова най-подходящата сцена за произведение, писано от прародителя на комедията - Аристофан, е именно тази на „Сатирата.”
Режисьорът не крие афинитета си към старите текстове, заради приказното очарование, което съдържат в себе си и добронамерено извлича хумора от небрежните грешки и нелепите постъпки, а не от злото, като ръководен принцип на героите, манипулиращи една политическа утопия.

Народното събрание, по своята законодателна инициатива, от векове се е утвърдило и в случая се възприема като синекдоха, синоним на реда в държавата. Цялата държава като историческа единица или философска идея, вечна форма на човешка общност или специфично модерно понятие е универсално явление, един вид дейност, наложена на човека като необходимост. В този смисъл тя притежава някои универсални характеристики, надхвърлящи времето и пространството. Или това е една вечна и неизменна същност, която ограничава процеса на промяна в историята до една нематериална игра на сенки и предполага борба не просто за установяване на ред вместо анархия, а ред, който е автентичен, функционален и справедлив. Затова схемата: жената-власт-държава, тук далеч не е референция към феминистката проблематика в управлението, а един различен подход за пре-задаване на фундаменталните въпроси, съпътстващи формирането на всяка политическа общност:
Представлява ли тя реализация на правилния ред?
Оправдана ли е формата на управление?
Осъществяват ли се вътрешните и външни отношения с правилните средства?

Няма по-подходящо място за връщане към корените на демокрацията от Атинския полис, където всевластието на демоса, чужд на умереността и разума, може да се окаже порочно. Праксагора (Александра Василева) е основоположник и идеен двигател на половата рокада в обществото. Постепенно атмосферата се насища с цветове - пищен колорит от смели, уверени, пияни, припряни и разколебани образи, благодарение на актьорите Стефка Янорова, Милена Аврамова, Десислава Пашова, Йорданка Стефанова, Илка Зафирова, Петко Каменов, Благовест Благоев, Мартин Каров, Константин Икономов. Те превземат не просто сцената, но и редовете на театъра, като превръщат публиката в част от първото женско заседание на парламента.

Не само речта на ораторите, но дори всяка „непринудена” реплика в диалозите тежи на мястото. Затова, независимо че като текст „Жените в Народното събрание” датира от 392 г. пр. н. е., не може да се отрече днешната му актуалност и свеж хумор, дължащи се на професионалния превод на Александър Ничев и майсторското съотнасяне с времето, дело на самият Мариус Куркински. За цялостното въздействие на спектакъла спомагат също епичната музика на Мартин Каров, разчупена на моменти от хип-хоп звучене, сценичните декори и костюми на Петя Стойкова, моделиращи се в съответствие с настроенията у героите и мултимедийните визуализации, играещи си по детски с въображението на зрителя.

Ако още храните съмнения, че тема като политиката на полиса отпреди близо две хилядолетия и половина може да звучи натрапчиво актуално за съвремието, при това без дразнещия елемент на новинарска злободневност, просто упражнете активното си избирателно право като се включете в експеримента „Народно събрание” на 16 или 29 октомври от 19.00 часа в дома на „Сатирата”.
 

Ивелина Минчева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *