Симпли Ред в София

|
“Независимо дали ме мрази или обича, всеки познава гласа ми” - каза Майкъл Джеймс Хъкнал (или Просто Мик) след издаването на албума “Love and the Russian winter” (1999).
Познаваме го, да. Знаем, че необикновената харизма на една от най-успешните поп–соул групи в света се дължи най-вече на рижия й вокалист и лидер.
Неудържими, Хъкнал и компания изпълниха бледия Зимен Дворец в София с фонтани чудесии и за миг той заприлича на Истинска Концертна Зала. И то пълна.
Мик, с помощта на Кенжи Сузуки - властелин на поръчкова китара от митичния Тони Земайтис и останалите прекрасни музиканти нарисуваха със своето майсторство и сърдечност фантастична атмосфера, сред която двучасовия концерт премина като мигване... и трудно ще бъде забравен.
Българската публика за пореден път доказа, че неизменно посреща по достоен начин любимците си за първите им концерти. Както и Дейв Гахан от Депеш Мод през юни, Мик Хъкнал бе видимо впечатлен и трогнат от нестихващите дори по време на песните овации и хилядите гласове, които докрай пяха всичките му текстове.
Сетлистът бе сполучливо подбран, Симпли Ред слаломираха между парчета от последните си албуми, три нови песни, от които изпъкна (и то как) енергичната “Oh, what a girl”, и така чаканите от всички нас стари хитове, с които, сигурен съм, всеки един свързва емоционални спомени.
Фънкарски ритъм, изсечен от струните на бляскавия “Земайтис” на Кенджи Сузуки, тузарски брас, обезоръжаващ соул ритъм – покана за танц, която няма как да откажеш.
Основният цвят на музикалната палитра на Симпли – гласът на Мик, бе във върхова форма, а сърцатото му пеене развълнува душите и ръцете на всички в залата.
За първи път чухме на живо една от най-значимите песни в белия соул “Holding back the years” от дебютния албум “Picture book” (1985), кавърът на Валънтайн Брадърс “Money`s Too Tight (To Mention)”, на който не остана седнал човек в залата, класиката “Stars”, на която аз (а сигурен съм и много други) съм отправял десетки свенливи покани за танц на десетки свенливи дами...
За финал Мик избра може би най-хубавия си кавър – разкошната “If you don`t know me by now” от албума “A new flame” (в оригинал на Harold Melvin & the Blue Notes) и остави публиката да изпее припева със запалки в ръце.
“Ако все още не ме познаваш, знай че никога няма да ме опознаеш...”
Познаваме те, Мик. Празник е за нас, че най-накрая се запознахме На Живо.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *