Скоро очакваме новия “Милениум”

|
На 22 февруари "Колибри" ще издаде втората част от трилогията „Милениум“ от шведския писател Стиг Ларшон, която се продава из целия свят в милионен тираж.



„Сънди таймс“ обяви втория роман за „дори по-завладяващ и удивителен от първия“.



Филмът по „Милениум“ II също вече завладя публиката в Дания, Финландия, Норвегия, Швеция, Италия, Исландия, Испания, Гърция, Холандия, Германия, Австрия и др.



„Момичето, което си играеше с огъня” е вторият роман от трилогията „Милениум” на шведския писател Стиг Ларшон, която се продава из целия свят в милионен тираж. Тя беше публикувана посмъртно на шведски през 2006, а на английски през януари 2009.

В книгата фигурират много от героите, познати от „Мъжете, които мразеха жените”, сред които Лисбет Саландер, момичето хакер и социопат, както и Микаел Блумквист, разследващ журналист и издател на списанието „Милениум”.

Широко приветствана като голям успех в средите на литературната критика, „Момичето, което си играеше с огъня” беше (според списание „Букселър”) и първият преводен роман, които се изкачи до върха на класациите във Великобритания.

За сюжета

Микаел Блумквист, издател на списание „Милениум”, се занимава с изобличаването на всякакви престъпни и корупционни схеми, в които участват видни шведски личности. Така че когато един млад журналист се свързва с него, за да го запознае със своя щателна разработка за трафика на плът в Швеция и с онези високопоставени служители, които насилват малолетни момичета, Блумквист веданага се впуска в едно собствено разследване.

Той не се е виждал с тауираното диво дете и комтютърен хакер, изключителната Лисбет Саландер, откакто двамата са рискували живота си в едно ужасяващо преследване на сериен убиец през изминалата година (виж „Мъжете, които мразеха жените”). Но без самият Блумквист да знае, Саландер е била във връзка с него – или поне с твърдия диск на неговия компютър, който тя е клонирала, за да го следи от големия си нов апартамент, който е закупила с нечестно придобитото си богатство.

Нееднократно насилвана като малка, Саландер е от онези оцелели, макар и силно травмирани деца, плод на шведската мрежа от детски домове, но за разлика от много други, тя в никакъв случай не е безпомощна жертва. Един дребен, недорасъл ангел на отмъщението с невероятни боксьорски умения, с фотографска памет и вманиачена на тема издирване и наказване на агресивни женомразци, Саландер е привлечена от разследването в компютъра на Блумквист. Така че докато самият Блумквист и неговите приятели идеалисти от „Милениум” се втурват да правят разследвния в секс индустрията, но според правилата на коректната журналистика, Саландер, амбицирана от ужасяващите данни за проституцията на малолетни, които открива в компютъра на Блумквист, се заема лично със случая. Сама измисля наказания за трафикантите, но още преди да успее да осъществи на практика своите собствени схващания за правосъдие, тя междувременно е обвинена в три убийства, свързани помежду си, и изложени в едно разобличаващо експозе за секс-трафик, което предстои да бъде публикувано в „Милениум”.

За да избегне полицията и евентуалното й арестуване, Саландер просто изчезва. Докато таблоидите неистово тръбят за изчезналата „психарка, лесбийка и изчадие на сатаната”, Блумквист отчаяно се мъчи да изчисти името й, въпреки че не може никъде да я открие. Когато в крайна сметка успява да се свърже с нея, научава, че Саландер е повече въвлечена в неговото разследване отколкото е смятал за възможно. Излиза, че за Саландер следата на престъплението минава ужасяващо близо до дома й.

Големите теми

Въпреки че всички книги на Ларшон са трилъри по отношение на сюжета, в същността си те представляват остра критика на шведското общество. В „Мъжете, които мразеха жените” Ларшон се фокусира върху моралното падение на големия бизнес, върху самодоволството и чувството за превъзходство на мъжете женомразци. Освен това той повдига и въпроса за това докъде се простира отговорността на един престъпник и доколко приемливо е това да започнеш сам да раздаваш правосъдие.

В „Момичето, което си играеше с огъня” мъже женомразци и жените, които те използват, са отново описани като под микроскоп. Този път обаче, мъжете не действат по своя воля, а представляват част от мрежа съмишленици, която обхваща цялата секс индустрията. Тези мъже са агресивни, извратени, корумпирани и закриляни от високопоставени членове на шведското общество – по този начин Ларсон повдига и въпроса за злоупотребата с власт. Показва ни колко е лесно за онези по високите етажи да прикрият злодеянията си и с какво презрение се отнася правитеството към жертвите на сексуален трафик: най-често малолетни емигранти без право на глас, които са толкова ниско в социалната стълбица, че изобщо не представляват никакъв интерес за съдебната система.

Аворът продължава и дебата започнат в „Мъжете, които мразеха жените” за това доколко един престъпник е отговорен за своите деяния и каква е вината на възпитанието и обществото. Той разкрива в ужасяващи картини миналото на Саландер, прекарано в престъпни и корумпирани институции, където е била оставена на производла на всевъзможни насилници. Самата тя обаче е неподкупна и непокварена. Неотклонно следва единствено собствените си строги представи за морал, справедливост и отмъщение, които, разбира се, се отличават от тези на съда.

Според Саландер „няма невинност ... само различни степени на отговорност”.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *