Слаш в София или Лекция по рокендрол и добро настроение

|
Да гледаш Слаш на живо си е сериозно приключение. Чака те здраво и безкомпромисно шоу - без почивки, без излишно бавене, без отбивки до гримьорната. Никакво театралничене и пози – просто чист, суров рокендрол, който те оставя без дъх и крака от крещене и скачане.

Но да караме подред. Точно в осем вечерта момчетата от Alley Sin скочиха пъргаво на сцената и забиха своя изненадващо свеж и леко пънкарски Sofia City Rock 'n' Roll. Зарадваха ме не само пълните им с настроение и заряд парчета, но и фактът, че публиката беше в залата, вместо да чака отвън, както е прието обикновено да се прави на отварящите банди. Хората се забавляваха, танцуваха и наистина „загряха” за главното шоу.

Което не закъсня нито миг. В девет без пет, след само петнадесет минутни проби, зад параван от ярки сини прожектори познати сенки се наредиха на сцената. Сред тътена от интрото дрезгав глас (може би Майлс Кенеди?) ни покани да посрещнем „Slash, Myles Kennedy and the Conspirators”. После звукът ни отнесе.

Малко се учудих на подбора на залата за този концерт, когато разбрах къде ще посрещнем богa на „Гибсън”-a. „Фестивална” си е спортна зала и макар да е много по-добра от „Христо Ботев” например, акустиката й не е гласена за тонове яростен рок. Тази вечер обаче тонинженерите на Слаш се справиха брилянтно. Звукът беше плътен, мощен и едновременно с това ясен и разбираем.

От момента, в който концертът на идола с цилиндър и черни къдрици и новата му конспирация започна, залата сякаш отесня. Песните се редуваха почти без прекъсване, започваха една от друга, като само тук-там музикантите оставяха по някоя пауза, за да се порадват на рева и аплодисментите. Градусът се вдигна още на втората песен, когато Слаш засвири онези сърцераздирателни акорди на Nightrain (Guns N’ Roses). След нея се завъртя една бясна музикална разходка из всичките дискографии на бандите, които епичният китарист е създал. Човекът, който ми грабна сърцето тази вечер, обаче беше страхотният певец Майлс Кенеди. Имах чувството, че този човек може да изпее всичко. Сега осъзнавам колко добър вокал трябва да си, не само за да изпееш партиите на цяло съзвездие велики гласове преди теб, но и да го направиш с хъс и талант. Освен Аксел Роуз (Guns N’ Roses) и Скот Уейланд (Velvet Revolver), Слаш работи с куп големи имена като Крис Корнел, Ози Озбърн, Леми, Иги Поп. Разбира се, лъчезарния Майлс изпълнява най-добре своите авторски парчета със Слаш, особено тези от Apocaliptic Love.

Снимка © Metal Katehizis

Междувременно сред микса от хитове не закъснява и първата солова изява на китарния бог (през цялото време си мислех „Само на 20 метра съм от истинския Слаш…”). Нямаше и час след началото  на концерта, идолът на поколения китаристи, като размахваше грива, ни докара до транс с едно десетминутно соло. Най-грабващото в неговите сола винаги е било, че може да си ги затананикаш, винаги е вплетена някоя много запомняща се тема сред изобилието от режещи пръстовки и по-нежни /с/тонове. После китаристът засвири с talkbox-a – онзи ефект с тръбичката, с който кара китарата си да говори, или по-скоро може би той говори чрез нея…

„Няма лабаво при Слаш”, чувам реплика зад мен. Прав е този фен – вече час и половина групата свиреше без да спре, без излишни приказки, преобличане и игра на звезди, въпреки че точно на тях всичко бихме им простили в този момент. Барабаните изглеждаха много идейно, напълно прозрачен комплект по който блестяха металните обръчи и чинели, с едно голямо червено Слаш изписано на касата. Звярът зад тях Брент Фиц (Brent Fitz) млатеше без прекъсване песен след песен - едва изчакваше да свърши предишната и вече ковеше ритъма на следващата.

Внезапно рокендрол акордите биват изместени от сериозни класически мотиви и „Токата и фуга в ре минор”, изпълнена на електрическа китара, оглася залата. Да, време е за Anastasia – любимото ми парче от втория албум на конспираторите. Нищо не може да се сравни обаче с реакцията на публиката, когато след още една песен Слаш засвирва Sweet Child O' Mine. Сред скачането и крещенето си казах – “Най-накрая. Сега вече съм гледал истинските Guns N’ Roses”. След него следваше по-нов хит - Slither на Velvet Revolver, изпят с много ярост и агресия от Кенеди. След тази песен групата се оттегли, без да казва довиждане, и само след няколко минути почивка живата емблема на „Гибсън” излезе, благодари на феновете и направо взе да кърти главите ни с рифа на Welcome to the Jungle. Зад микрофона застана басистът Тод Кърнс (Todd Kerns) и се справи зверски добре с тази песен, в която височината на гласа съперничи на яростта и дрезгавината.

Завършекът?

Paradise City, разбира се.

Хиляди гърла запяха поредната си любима песен, а Майлс Кенеди с удоволствие ни оставяше да си пеем. Следваше дългият шумен край на парчето, на концерта, ослепителни светлини и… петимата музиканти се поклониха пред публиката.

Мога кажа само - страхотна организация, брилянтен звук и невероятно двучасово изпълнение.

Много дълго чакахме Слаш. Заслужаваше си. Но искаме още.

Мирослав Моравски



Коментари (1)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

One Response to Слаш в София или Лекция по рокендрол и добро настроение

  1. 1
    2013-02-06 10:27:13
    Emo
    Чудесно описание на концерта :) И аз се изумих на Кърнс, но после го разгледах в нета и видях, че в своята си група е вокал. И много се радвам, че си отличил специално Майлс. Срамота е на практика почти никой от хардкор рок-феновете в Бг да не знае за него, а Джими Пейдж го е викал преди години, когато е мислел за reunion на Цепелин. Да не говорим за Alter Bridge, Mayfield Four и т.н. Може би технически най-силният мейнстрийм рок-вокал в момента, да не говорим колко свестен и умен изглежда и звучи по интервюта. Става ми силно неудобно за настоящия Аксел, когато тръгна да ги сравнявам в личен и в певчески аспект, честно казано.