Следпразнично за развитието на българския език и регистрацията му в речниците

|
Следпразнично да се върнем към темата за развитието на българския език. На научно равнище то се регистрира в различните изследвания на учените във висшите училища и най-вече в Института за български език при Българската академия на науките. Там има секция, в която учените се занимават именно с думите и тълкуването им за широката публика.
Регистрацията на думите в речниците е изключително важна за общата култура на българите. Най-употребими са, разбира се, тълковните речници, които разкриват значението на думата.
След неуспешния мегаломански проект за създаване на “Речник на българския език”, който да обхваща словното богатство от времето на Найден Геров до наши дни, е редно да се намерят други форми за регистрация и обяснения значението на думите, които навлизат в разговорния, а оттам – и в книжовния български език.
 
Проблемът
Ако разгърнем безплатния дайджест за мобилни комуникации и технологии SCENA, седмичното информационно издание WEEK, безплатния културен гайд за София ПРОГРАМАТА ще попаднем на думи, чието значение няма да намерим в съществуващите тълковни речници на съвременния български език. Ще цитирам само няколко думи. Една част от тях за преки заемки, други са чужди думи, адаптирани към нормите на българския книжовен език: гиг, хорър, бук, сет, нет, бранд, слайдър, телефон-плейър, дигитайзер, камерфон, аудиоплейър, смартфон, диджействане, клик(ане), фънки-сватба, мултитъч-екран, уебуслуги.
Eдна част от думите, които нахлуват в съвременния български език, се изписват направо на латиница или смесват латиница и кирилица: dvd, cd, IP TV, SMS, GPS, GR-комуникации, HR-агенци, webmail-акаунт, Bluetooth-слушалка, DV-камера, E-фактура.
В новия вестник, бизнес-абонаментно издание ЕВРОРЕГИОН, BG-БИЗНЕС И ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ пък ще намерим част от евротерминологията, която също не е регистрирана в тълковните речници на български език: ИСПА, Европейска комисия, евро, Европейски фондове.
Цитираните думи за само илюстрация на потоците нови думи, които ежедневно заливат езика ни, нещо нормално за езиците в глобализиращия се свят, в който живеем.
 
Решаването му
Решаването на проблема изисква към Секцията по лексикология и лексикография при Института за български език при БАН да се създаде неологично звено, което да регистрира новите думи, думите с нови значения и нова стилистична отсянка и ги поддържа в електронна форма заедно с тълкуване на значенията им. Този частичен електронен корпус трябва да се влива при всяко ново издание на “Български тълковен речник”, който поради необновяването му съдържа само общоупотребими и остарели, от днешно гледище, думи.
Обичайната практика в Западна Европа например е да се издава нова версия на тълковен речник на няколко години. Новата версия задължително включва тълкуване на нови думи, събрани от лингвистите в периода, т. е. задължително то е разширено издание.
Издаването на речници на хартия ще продължи поради все още слабата снабденост на българското население с електронна техника. Но, предвид засилващото се обедняване на нацията и свързания с него недостиг на средства за закупуване на книги, би било разумно “Български тълковен речник” да се поддържа в електронна форма и да бъде на разположение на българите в интернет.
Това ще е част от реформата, която вече 19 години не се извършва в Българската академия на науките и в частност в едно от звената й – Института за български език при БАН.
Българските учени са в дълг пред народа си и трябва да си изпълняват съвестно този дълг. Хората у нас трябва да се сдобият с навик да разгръщат речниците или по-скоро да търсят значението на дума, което не знаят, в интернет. Новото познание разширява кръгозора, дава ново самочувствие на човека. И работата в тази насока е една от основните задачи на лингвистите-българисти сега, в 21-ви век.
 

доц. д-р Любима Йорданова, езиковед-българист



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *