След Годсмак и компания в Бургас – велико!

|
 

Летните фестивали по презумция са много хубаво нещо, а като добавим и море, комбинацията става трепач. "Summer Chaos" даде заявка да е конкурент на "Spirit of Burgas" в Бургас и първото му издание отмина преди броени часове. Дали организаторите са изпълнили очакванията си няма как да знаем, но очакванията на публиката, по мое скромно мнение, бяха надхвърлени. Като изключим някои неуредици, бих врътнала една поощрителна шестица тази година, а догодина очаквания ще са поне двойни. Предстои да видим как ще се развие съдбата на този проект, а сега за малко ще погледнем назад.

16 юни, вторник, Бургас, стадион "Лазур". Околностите на стадиона в един от най-хубавите бургаски комплекси обикновено са пълни най-много с майки с деца и баби по пейките в зелените междублокови пространства. От време на време ги заместват футболни фенове. През останалото време, особено към три часа следобед, най-често са пълни с лениво лятно слънце и тишина.

Сега обаче по пейките, тревата, бордюрите и кафенетата се чернеят метълски тениски, блестят капси, мятат се дълги коси и изобщо – всяко тренирано око веднага ще познае всички необходими признаци за предстоящ концерт. А дори нетренираните уши чуват звуците от саундчека, а в 15,30 ч. – и от появата на Помориънс. Бандата на Янко Бръснаря открива фестивала с по-втвърден сет пред все още рехава публика, но хитът "Обичам" се пее от достатъчно гърла. Песни, танци, жега, бира и докато се обърнеш, вече станало време да започваме със сериозната част.

А именно – "Байохазард" (Biohazard). Интро – от хоръра "Henry: а Portrait оf а Serial Killer". Напрежението се покачва. Потривам мислено ръце – след два концерта в София бруклинските хардкор ветерани отново са тук и "Shades of Grey" показва какво ще ни очаква през следващия един час. Група с над двайсет години история, положила основите на жанра, преживяла какви ли не поврати в развитието си, се завръща ударно на българска сцена. Billy Graziadey и компания изглеждат нахъсани, свирят като за последно, наелектризират тълпата – химията е мигновена, всички на стадиона са увлечени от суровата енергия на музиката им. Парчетата са само от първите три албума на бандата, класика до класика – "What Makes Us Thick", "Urban Discipline", "Wrong Side Of The Tracks", "Down For Life"...Снимка © Петя Митрева

Накъдето и да се обърна, хората пеят текстовете, скачат, дивеят, има си стабилен съркъл пит – изобщо, старите кучета ги разбират тези неща. "Survival Оf Тhe Fittest", "Tales from the Hard Side"... Заигравки с публиката, фрази на български, мощно раздаване от всички. Не се усеща как лети времето и след реверанс към пънка с кавъра на Bad Religion "We're Only Gonna Die (From Our Own Arrogance)” идва реч на трошащия кости и зъби хит "Punishment" с интро от едноименния филм (което ползват и Sodom за "An Eye for and Eye"). Традиционно е по време на това парче Billy Graziadey да изкарва на сцената фенове от публиката и така до него се озовават шепа младежи от първите редове, които дивяха и на последната за вечерта "Hold My Own".

Байохазард се оттеглиха, народът се втурна за бира, а в ушите още кънти здравият, непрощаващ хардкор на нюйоркчани.

 Billy Graziadey (Biohazard). Снимка © Петя Митрева


Сетлист на Байохазард:

Shades of Grey
What Makes Us Tick
Urban Discipline
Wrong Side of the Tracks
Down for Life
Survival of the Fittest
Tales from the Hard Side
Victory
Black and White and Red All Over
Five Blocks to the Subway
Howard Beach
Love Denied
We're Only Gonna Die (From Our Own Arrogance) – кавър на Bad Religion
Punishment
Hold My Own

След паузата сцената е за финландците Аморфис (Amorphis). Енергията от преди малко обаче се губи, клавирите свалят децибелите на звука, а музикантите са доста по-статични на сцената. Чудя се дали нямаше да е по-добре те да са преди Байохазард . Феновете обаче си знаят за какво иде реч, наслаждават се и пеят. Не са чак толкова много, че да се получи стабилен хор в моментите, когато фронтментът Томи Йоутсен насочва микрофона към терена, но какво да се прави.

Томи Йоутсен (Аморфис). Снимка © Петя МитреваНякогашната дуум метъл банда се разходи из дискографията си (без най-ранните албуми), като откри с "Hopeless Days" и зарадва почитателите на по-старите им творби с парчета като "Silver Bride", "Drowned Maid" и "Against Widows". Като добавим и "Into Hiding", остана да ни липсва само "Black Winter Day", но пък получихме "House of Sleep" за финал.


Снимка © Петя Митрева


Томи Йоутсен (Аморфис). Снимка © Петя Митрева


Сетлист на Аморфис:
Hopelеss Days
The Wanderer
Sampo
Silver Bride
The Smoke
Drowned Maid
Against Widows
Towards and Against
You I Need
Into Hiding
House Of Sleep

И ето че започва да става напечено. Предстоят две банди, които ще видим за пръв път на родна земя. Първи са калифорнийските алтърнатив метъл звезди Папа Роуч (Papa Roach), започнали кариерата си през през деветдесетте, но едва "Infest" (2000), им осигурява звезден пробив.


Откриват със сингъла "Face Everything and Rise" от излезлия през януари тази година "F.E.A.R.". Момчетата имат доволно количество почитатели и се започва развихрянето. Звукът е по-твърд, в сравнение със студийните им записи, публиката се понася на вълните на енергията, която се лее от сцената, фронтментът Джейкъби Шадикс е неуморен, дори слиза сред феновете за "Blood Brothers", няма нито миг почивка.

Разходка из дискографията и умело редуване на класики и нови парчета, страхотно сценично присъствие, върховна форма, завладяваща музика – как да седиш безучастно, когато си само на няколко метра от сцената? Куфеене, скачане, песни – пълна програма. Изпълнение, от което лъха професионализъм, но и неподправена искреност. Неустоимо. На "Last Resort" вече е дори неудържимо, гребенът на вълната прелива и във финала "… To Bе Loved". Тези момчета трябва да дойдат пак, ако може пак така "на морето"!

Джейкъби Шадикс (Папа Роуч). Снимка © Петя Митрева


Джейкъби Шадикс (Папа Роуч). Снимка © Петя Митрева


Сетлист на Папа Роуч:

Face Everything and Rise
Between Angels and Insects
Where Did The Angels Go?
Blood Brothers
Broken Home
Broken As Me
Forever
Gravity
Kick In The Teeth
Getting Away With Murder
Falling Apart
Scars
Lifeline
Warriors
Last Resort
… To Bе Loved

Хората, които имаха късмета да са в бургаски бар в Морската градина предишната вечер и да се запознаят с музикантите от Годсмак и Аморфис, свидетелстват колко земни и далеч от звездната грандомания са момчетата. А такова отношение прави впечатление незабавно.

Ето ги най-сетне Годсмак (Godsmack), с които се разминахме през 2012 г. заради заболяване на Съли Ерна, ето ги с "1000 hp" от едноименния нов албум, от който ще чуем цели четири парчета – не е малко като за фестивален сет. И всичките ще се приемат от публиката без нито градус спад в настроението. А и как би могло да е иначе, след като едно от тях например е "Something Different", оглавявало десет седмици представителната класацията на наше радио, специализирано в по-тежката музика.

Съли Ерна (Годсмак). Снимка © Петя Митрева


Отново всички пеят всички песни. Не помня откога не съм виждала такова нещо. Дребничкият Съли с гигантския глас и колегите му са в чудесно настроение. Съли Ерна беше споменал в интервю, че очаква концерта в България с най-голямо нетърпение, след разказите за страната и хората тук от Ирина Чиркова, челистката в проекта му "Avalon". Смятам, че не остана разочарован.

Химията между група и публика се получава още от първите изсвирени тонове. Страхотна е комуникацията на Съли Ерна с феновете, за което спомага и кристалния звук – чува се отчетливо всяка негова дума. Осигурихме си място в снимащия се документален филм за групата, както и обещание за скорошно завръщане – и ви уверявам, че това не са просто любезности. Хората на терена и по трибуните се постараха и дадоха всичко от себе си, за да се получи тази вечер истинско вълшебно преживяване.

"Straight Out of Line" и "Awake" разбиват, "Keep Away" е възможност да се покажат гласови данни от страна на феновете, дирижирани от Съли, а когато започва "Voodoo", вече няма спирачки.

Годсмак – и да не си ги чувал, а да си на стадиона в този момент, те превръщат категорично в свой почитател. Велики!

"Moon Baby" успокоява малко топката, за да подготви врящата и кипяща публика за следващия взрив - дългоочаквания барабанен дуел "Batalla de los Tambores". Шанън Ларкин, известен с ловкостта си, е „предизвикан” от Съли Ерна, седнал на втория сет барабани на сцената.

Снимка © Петя Митрева


Съли Ерна (Годсмак). Снимка © Петя Митрева


Всеизвестно е, че Съли е започнал като барабанист, преди да реши да се ориентира към микрофона и китарата. Барабанист, и то какъв! Уменията му с нищо не отстъпват на тези на Ларкин и двамата заедно изсвириха откъси от класически парчета – "We Will Rock You" (Queen), "Back In Black (AC/DC), Walk This Way (Aerosmith), "Creeping Death (Metallica) и "Moby Dick" (Led Zeppelin), подпомагани от китариста Тони Ромбола и харизматичния басист Роби Мерил.

Финал – с двете класики "Whatever" и "I Stand Alone", за която Съли качва на сцената две момченца на ученическа възраст, да си покуфеят заедно, и посочва на всички, че "това е бъдещето на рока". Преди това ни уверява, че сме най-страхотната публика от всички европейски концерти досега. Чували сме го това, но както много често се случва тук, е вярно. За мнозина пък тази вечер Годсмак бяха най-страхотната група, без повече уточнения. Преживяване, докосващо се до съвършенството, емоция, с нож да я режеш, толкова осезаема навсякъде. Смятам, че това е определението за блаженство, и малко концерти, особено пък фестивали (колкото и гръмко да е това определение за събитие, случващо се в рамките на един ден), могат да те докарат до такова състояние.

Последен акорд, почивка. Един удар на сърцето. И вече искаме ОЩЕ!

 

Сетлист на Годсмак:

Интро: For Those About to Rock (We Salute You) - кавър на AC/DC
1000hp
Cryin' Like a Bitch
What's Next
The Enemy
Straight Out of Line
Awake
Generation Day
Something Different
Keep Away
Love-Hate-Sex-Pain
Voodoo
Moon Baby
Batalla de los Tambores
Whatever
I Stand Alone

Гергана Стойчева - Нуша


Фото © Петя Митрева 



Коментари (1)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

One Response to След Годсмак и компания в Бургас – велико!

  1. 1
    2015-06-21 12:33:01
    Мая
    Най-великият концерт! И най-големият късметлия - момченцето с шапката на сцената, което пее "I stand alone" :)