След “Министри” и потоп

|
Оставаше само това да се случи – да се изсипе един порой и зала “Христо Ботев” можеше да не удържи на двойния натиск, оказван върху древните й стени. За щастие порой нямаше, но на 12 юли “Министри” сериозно се постараха да срутят спортното ни съоръжение с двучасов сет, стоварен върху феновете им така, че после и потоп да бе дошъл, на никого нямаше да му направи впечатление.
Концертът в София бе част от прощалното турне на бандата и бе организиран от "Тангра Мега рок" и "София мюзик ентърпрайсис" в рамките на летния фестивал "Арена Музика". Точно в 21:00 ч. забиха “Alien Industry”, които се справиха повече от достойно със задачата си да подгреят събиращата се в залата публика. Въпреки че вътре бе достатъчно топло и задушно, за да не се налага физическа загрявка, момчетата нажежиха обстановката с изпълнение съвсем в тоналността на очакваното появяване на хедлайнерите – струва си да се отбележи адекватният подбор на съпорт. “Alien Industry” почетоха своя приятел и колега Михаил Яланджиев – Църо (когото загубиха преди десет месеца) не с минутка мълчание, а с достатъчно децибели, за да чуе и той – там, където се намира сега.
След кратката пауза в 22:00 ч. един кристален човешки череп се завъртя омагьосващо на видеостената зад сцената, докато звучеше “Homo Song (I’m Not Gay)” на Revolting Cocks (проект на вокалиста Ал Юргенсен). И се започна тя една... “Министри” нахлуха на сцената и се заеха да изтласкат въздуха от залата и от дробовете на над 2000-те души със силата на звука си. Който, като се абстрахираме от условията в залата и не се спираме на невъзможността там да се докара прилично звучене, беше – позволете ми да използвам тази “фенска” дума – убийствен. На 13 юли, при първото си и последно появяване из тези географски ширини, “Министри” песен след песен нагнетяваха повече метъл, отколкото индъстриъл, вилняха като каубои от ада (да не се бъркат с “Пантера”), Ал се вкопчваше в сглобения от черепи и кости микрофон така, както зловеща вещица се готви да яхне метлата си, буйстваха зад решетките пред сцената (с атмосфера доста по-различна от онзи бар в “Блус Брадърс”) – запазена марка на концертните им изпълнения, недвусмислен символ на изкрещяваната от тях гражданска и социална позиция, илюстрирана и от прожектираните на видеостената кадри (Буш, Осама, Америка, бомби...).
Сетлистът включваше достатъчна порция от последния албум на бандата “The Last Sucker” (2007) и от предшестващите го “Rio Grande Blood”, “Houses of the Molé” и класики от емблематичния “Psalm 69: The Way to Succeed and the Way to Suck Eggs”. Преди време уважаван рок-журналист, полу-насериозно, полу-нашега, сподели, че поради непредсказуемата личност на Ал Юргенсен не би се изненадал и ако чуе ембиънт ремикси на АBBА. Такива нямаше, но за щастие кавърът не ни се размина – последният бис бе виждането на “Министри” за “What a Wonderful World” на Луис Армстронг.
Флагманите на идъстриъл метъла свириха с нечувано много агресия наистина като за последно. Това си беше пънк отвсякъде. Представяте ли си ги заедно със “Секс Пистълс”, заедно в една вечер на една сцена? Май никога няма да се случи, а ако е имало нещо такова и не съм разбрал, ще ме е яд още повече.
 

Николай Петров



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *