Сливенците в националната енциклопедия „Бележити българи на съвременна България”

|
В ръцете на читателите е излязлото неотдавна от печат издание „Бележити българи на съвременна България”, в което са представени над 200 личности с приноси в развитието на научния, стопанския, културния и обществения живот на страната, както и постиженията на някои от утвърдените висши учебни заведения.
Националната енциклопедия е публикувана ог Висшата книжовна школа „Сириус 4” в старопрестолния град Велико Търново (ред. инж. Любомир Михайлов), с чийто знак са издадени престижни изследвания и енциклопедии, като „Научната слава на България”, „Светила в българската медицина”, „Българска журналистическа енциклопедия”, „Психологически закони за развитието на народите” и др.
Включването на творческите биографии на 15 академици (сред които Никола Съботинов, Радко Радев, Петя Василева, Иван Газдов, Григор Велев, Ангел Гълъбов и др.), на 9 член-кореспонденти (Владимир Овчаров, Любен Димитров, Аксиния Джурова, Димитър Цалев и др.) и на 158 професори, доктори и доценти, свидетелства за стремежа един от акцентите в енциклопедията да бъде поставен върху съвременния научен потенциал на България. Това я нарежда сред представителните издания за личностите днес, допринесли с интелекта и делата си за градежа на държавата ни и прославянето й по света. Представени са талантливи съзидатели в областта на изкуствата и културата, техническата мисъл, изобретенията, конструирането, мениджмънта, в сферата на образованието, учителската дейност, занаятите и др. Тук присъстват биографиите на именитите и почитани от българите пианисти проф. Атанас Куртев и Кирил Ламбов, на архитектите Ирина Радевска и Добрина Желева-Мартинс, на актрисата Стоянка Мутафова и театралите проф. Димитрина Гюрова, проф. Румен Рачев, проф. Венелин Грамадски, на спортистите Стефка Костадинова, Илия Чубриков, Борислав Михайлов и видни личности из други области.
В енциклопедията „Бележити българи на съвременна България” са поместени биографиите на няколко личности от Сливен. Особен акцент в изданието намират международното признание и впечатляващите спортни постижения на световния и олимпийски шампион по вдигане на тежести Норайр Нурикян. Показани са „интегралното” творческо присъствие и дейностите в различни сфери на сливенките Соня Келеведжиева и Иванка Денева, включването им в редица национални и международни антологии, справочници и енциклопедии и отличия от конкурси.
Д-р Иванка Денева е представена с писателската, научно-изследователската, литературно-критическата и журналистическа дейност, със социално-творческите й проекти за въздействие на изкуството. Критиката определя прозата й за „събитие в съвременната българска литература” (романа „Жарава”), а „Кръстопъти и ветрове” - като „роман за историческата ни съдба”(Н. Иванов), създаден с „балзаковски размах” (доц. П. Стефанов), „роман-епопея”(Красимира Кацарска), и др. Авторката пресъздава художествено в книгите си живота, историческото минало и национално-освободителните борби на българите; изследва живота и приносите на видни български възрожденци и съвременни писатели и участва в национални и международни научни конференции на Съюза на учените. Отразява в продължение на години културните събития от Сливенския регион в националните медии, както и многогодишната работа на Летния театрален университет и публикува специализирано изследване за „театъра на прехода”. Анализира и представя, като литературен критик, произведения на национални и регионални автори в издания за хуманитаристика и в “литературните салони” на Сливен. С поместването на творбите й в Северна и Южна Америка, Англия, Непал, Турция, Канада, Испания, Сърбия, Австралия, Чехия и др.), биографията й е включена в енциклопедията на прославящите България по света личности „1000 причини да се гордеем, че сме българи”, както и в изданието на известните сливенци „Доколкото знаем за тях”, в антология на Международната поетическа библиотека (Оуинг Милс, САЩ, 2004 г., заедно с Владимир Левчев). Поезията й е в „Световната испаноезична антология на поетите на XXI век”, Мадрид, 2011 г. Прилагаме анотацията на редакцията пред творчесата й биография в националната енциклопедия „Бележити българи на съвременна България”: „Иванка Денева е любима българска писателка и поетеса. Автор с висок принос в критическото изследване на редица произведения”.
Разностранните проявления в личността на Соня Келеведжиева са видни от дългогодишната й работа в сферата на учебно-образователния процес по литература и с младите литературни таланти на Сливен, както и в книгите й за български възрожденци и посветените на живота и творчеството на национални и местни автори. Насочва усилията и организаторския си талант в създаването и ръководството на ученически театрален състав, донесъл призове от международни фестивали на ученическото театрално изкуство, (където се изявява като сценарист и постановчик), както и редактор на ученическо литературно списание. Била е водеща в Сливен на телевизионно предаване за литература и култура. С. Келеведжиева осъществява активна дейност като общински съветник и общественик. Като литературен критик представя системно пред културната общественост актуални художествени произведения и участва с доклади в национални научни конференции. Редактор е на книги на изявени и начеващи пътя си в литературата творци, сама отличаван на литературни конкурси автор и носител на престижни награди на община Сливен. В анотацията към биографията й в енциклопедията „Бележити българи на съвременна България” за преподавателската, литературно-творческата и обществена дейност на Соня Келеведжиева четем думите: „Обичана българска учителка. Автор на голям брой научни книги”.
Постиженията и личността на Норайр Нурикян не се нуждаят от представяне. Той е сред българите, изправяли многократно признателните ни сънародници пред вдигнатото, заради успехите му, национално знаме по спортни събития у нас и по света. Енциклопедията „Бележити българи” анотира дейността му: „Известен световен шампион по вдигане на тежести. Почетен професор на Армения”. България му присъжда най-високия си орден – „Стара планина”, за неуморната дейност в развитие на българския спорт и подготовката на плеада родни спортни надежди, доказали българския спортен гений по света. Носител е от 2010 г. и на „златен медал”, отличен за спортни заслуги от Олимпийския комитет на Армения. В биографията му респектират двете олимпийски шампионски титли (от Мюнхен и Монреал”), множество медали, присъствието му „в първата почетна десятка сред всички спортисти на България”. Пътят на Н. Нурикян в спорта „вдигане на тежести” е успореден с този на талантливия треньор Иван Абаджиев, и неговата школа, чийто последовател е; заедно с него и самостоятелно изгражда своя стил и подготвя над двадесет бележити спортисти – шампиони от световни и олимпийски игри. Заемал висши административни длъжности в Българската федерация по вдигане на тежести и в Световната федерация.
 

(По материали от енциклопедията „Бележити българи на съвременна България”)



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *