Спектакълът “Кълбовидна мълния” по Иван Радоев в Куклено-драматичен театър “Иван Димов” – гр. Хасково

|
Денят е 4 октомври. Ден като ден. Градът е пълен с хора. Всеки забързан в своите дела и цели – затворен в собствената си малка вселена. Нещо толкова простичко и логично е това. “Кълбовидна мълния” е история именно за този обикновен и същевременно предвидим кръговрат.
Но не винаги обичайното е такова каквото изглежда – понякога то ще те подведе или насочи към това, което е пред очите ти и не го забелязваш. Иван Радоев е майстор на перото и един от създателите на българската лирична драма. Негови произведения са и „Човекоядката”, „Светът е малък”, „Садал и Орфей”, „Биволът”, „Чудо”, „Сън”, „Червено и кафяво” - Заглавия, които с успех шестват по българските сцени. Автор е и на първия цикъл любовна лирика, печатан след 1944 г.
Това, което поразява в целия спектакъл е, че героите са обикновени и непретенциозни хора. В ролята на Цеко се превъплъщава актьора Тодор Танчев. През 2004г. е номиниран за наградите “Икар” за водеща мъжка роля в “Кълбовидна мълния”. Партнира му неподражаемата Марчела Христова в ролята на съпругата му Стефка. Сюжета се върти около тези два персонажа и присъстващите само като неразделна част от живота им тъща и шеф.
Вниманието на публиката поглъщат сценичните декори създаващи уюта на едно средно статистическо семейство. В апартамента има място за всички дори и за тъщата по чийто адрес се изсипват всички проблеми кръжащи около огнището. Пред аудиторията се разкрива сцена изпълнена с предмети – удобен диван, книги, китара, дори постери на известни лица от шоу бизнеса. Непосредстевно до тази всекидневна е създадена и стаята на Стефка. Вниманието привлича портрета на любимия Цеко на младини. Добро решение на сценичния дизайнер, тъй като това привлича и сякаш прави съпричастна публиката към семейните ценности. Идеите са на Христо Бонин показващ, че знае какво трябва да има в дома за да създаде уют.
Сред тази атмосфера се редуват множество монолози с марка “това съм аз” – личност със своите виждания за по-добър живот. От тук сюжета се преплита и танцува в емоциите на двамата герои. На моменти избухват искри в страданието от чувството за неразбиране. Цеко – прилежният чиновник, вечно ядосан на своя шеф описва решението си да напусне работа и да промени живота си. Тъщата не остава по-назад за несгодите му. Както сам споменава “Шефът и тъщата са създадени за да те тормозят – единия в къщи, а другият навън…” – толкова реално обобщение за мнозина.
Стефка е не по-малко нещастна обсебена от личната си агония за самота и лъжовното чувство за любов към шефа на Цеко. Плахите опити да подреди чувствата си я правят податлива, несигурна и емоционално ранима от решението си да напусне любимия човек с който е прекарала младините си.
Лутанията и на двамата ги довеждат до неизбежната им среща в няколко квадратното им жилище. От тук започва и разнищването на очевидната истина за непреходната любов. Очарованието на изричаните от тях думи и непринудения хумор с които се преплитат темите от житейски истини и копнежи разтопи сърцата на публиката. Чудесно пресъздадените моменти на страст и отчаяние “подгониха” извода на историята. Кулминационния момент настъпи с приближаваща кълбовидна мълния, която сякаш изясни и прогони всички зли духове обладали двамата герои. Сравнението с природното явление наведе на мисълта, че понякога събитията в живота на човек настъпват и си отиват с такава шеметна скорост, че човек е непосилен да ги забави. Последните щрихи от пиесата са предопределени на размислите на Цеко изразени като писмо към сина му. Това са опиянените размисли на един баща,съпруг и мъж отговорен пред семейството и родината си.
Възможностите на театъра са използвани с пълна сила – тя извира от близостта с двамата герои, които успешно пресъздават нравствените виждания на българското семейство. Атмосферата на моменти е тягостна и тъжна, а в други със съвсем тънък хумор са иронизирани тревогите и заблудите на героите. Безпроблемното превъплъщаване на актьорите в ролите им ни прехвърли в тези неписани правила на взаимни компромиси, които работят за вселенската мъдрост, че истинската любовта може да пребъде. Мисълта на която те навежда спектакъла е че изгубени в мъглата на ежедневните проблеми с лекота може да разрушим граденото с години. Посланието на “Кълбовидна мълния” е да се борим за истински ценните за нас хора и личностни принципи. Хасковската публика стана свидетел на тези семейни лутания с помощта на прекрасната игра на гостите от пазарджишкия драматичен театър “К. Величков” доказали, че за тази постановка няма минало време.
 

Галина Христова



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *