Стефан Минчев представи своите “Отломки” като поетически откровения

|
„Отломки – късове спечена боя, къртили се от мен в продължение на десетина години” – така нарече поетическите си прозрения авторът Стефан Минчев на представянето им в бургаския „Грууви бар” на по бутилка бира в петък вечер, след работно време.

Харесвам
Баровете
В баровете
Винаги е нощ
Там мога да открия
Нещо Сарояновско
В посетителите
Да търся
Онова
В очите
На жените
Или просто
Да пия

„Отломки” на Стефан Минчев се оказа една много „американска” книга (ИК „Знаци”, 2009). След окончателния подбор на стиховете, които са направили авторът и редакторът Керана Ангелова, тя е населена с индианци, бизони, коне, Хенри Милър, Фокнър, препратки към Кен Киси и „Полет над кукувиче гнездо”.
Стефан признава, че чете много американска литература и без съмнение тя го е вдъхновила да напише тази поезия.
Освен Константин Павлов, когото обича и поддържа неговия огън, Стефан припознава себе си и в Уилям Карлос Уилям, Едуард Къмингс и други модерни автори, които пишат поезия – не лирика.
Самият той се заявява като ново име сред талантливите бургаски поети. Роден е през 1977 година. Завършил е Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и в момента завежда отдела за Връзки с обществеността на бургаската община. На представянето на „Отломки” присъстваха предимно негови колеги-журналисти и приятели.
По ъглите на бара до късно отекваха стихове. Част от присъстващите смело споделяха и свои, и чужди поетични вдъхновения. Други ги шепнеха на някого на ухо. Трети просто се забавляваха.
Стефан уважава правото на всеки да бъде такъв, какъвто си иска. И пише с тази мисъл. Иначе смята, че тези, които нескромно наричат себе си писатели, са хора без занаят и с много излишно време. А някои дори го хабят в излишно хулене на други пишещи или в борба за някакъв въображаем кокал.
За Стефан е ясно, че кокал няма – има много работа (всъщност той нарича себераздаването си така), семейство, приятели и любов.
Вярва на Буковски, който казва, че „най-доброто от писателя е върху белия лист, а останалото - обикновено не струва”... И е стигнал до разбирането, че писателите могат да бъдат или талантливи, или посредствени. А дали са алкохолици, лунатици, хипохондрици или патологични лъжци – това е тяхно право. Човек е многолик. А истинското писане всъщност е Божие дело.
Оттук-нататък на Стефан неизбежно му предстои да трупа все повече в себе си и да кърти все по-големи късове. Той вече пише кратка проза, а отскоро е започнал голям роман. Казва, че романът е за съвременното българско семейство и че няма да го завърши скоро. Вероятно и защото (както той вече е отронил):

Любовта е чувство изчерпаемо
Обичам те бавно

И вероятно пак поради тази причина, понеже стихосбирката му свършва бързо, ние се връщаме да я препрочитаме многократно...


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *