Стив Ротъри за музиката, Интернет и Мерилиън на път

|
През април тази година се появи четиринадесетият студиен албум на прогресив величията "Мерилиън". За турнето "Somewhere Else Tour", музиката, страничните проекти и съвременната ситуация в музикалния бизнес си поговорихме със Стив Ротъри - китарист и един от основателите на групата.

Нека започнем с новия ви албум, “Somewhere Else”. Няколко думи за него?
 
Това е албум с много мелодична атмосфера и в музикално, и в текстово отношение. Текстовете засягат две теми – една част са Стив, който говори, изразява болката от разпадането на брака му – много, много лични думи. Други от текстовете са за по-глобални проблеми като бедността или начина, по който разрушаваме планетата си, за днешния човек (например в The Last Century For Man). Продуцентът, Майк Хънтър, е уловил нещо различно от всичко до сега. Звучим повече като живо изпълнение, повече както групата свири на живо, отколкото като многопластово, многотекстово изпълнение.
 
Как бихте сравнил “Somewhere Else” с другите албуми на групата до сега?
 
Много ми е трудно да кажа, тъй като ние имаме вече толкова много албуми, този е четиринадесетият. Но мисля, че главната разлика е това, която Майк Хънтър успя да извади от бандата. То е доста различно от всичко, което се получаваше напоследък. Мисля, че е повече... че звучи по-спонтанно.
 
Албумът концептуален ли е?
 
Не съвсем, както казах, е разделен между двете неща – тези лични отношения на Стив, раздялата с жена му, а също и чувството за прераждане от една страна, от друга – глобалните проблеми, гласовете от миналото (A Voice From The Past). Така че не е точно концепция, а общи теми за целия албум.
 
Каква е ролята ти в създаването на един албум, написването на музиката за албум?
 
Как пишем – доста е особено, защото правим така - и петимата се събираме в студиото и импровизираме. Генерираме идеите си. Правим го в продължение на месеци и месеци. И когато нещо се получи, го записваме на минидиск и на всеки няколко седмици правим компилация от най-добрите неща и ги използваме като градивни съставки за началните елементи, за отправните точки в песните. Понякога Стив изпява един и същ текст с различни музикални фрагменти, които може да са наистина много различни един от друг, по стил и настроение. Така че когато напреднем толкова много при записа и започваме да добиваме представа за това как искаме да се развие, настъпва моментът, в който се намесва продуцентът, намесва се Майк Хънтър, за да помогне с аранжиментите. Дори и сега, след всичките тези албуми, тази част е най-трудна за нас. Така че един човек който е отвън, извън групата, помага при такъв процес. Ускорява го.
 
Променил ли се начинът, по който свириш, с течение на годините?
 
Ами не съвсем, не бих казал, но за мен е много трудно сам да преценя. Може би леко по-различен подход към звука. Може би използвам по-естествен китарен звук, тоест по-малко ефекти. Моят подход като музикант е да изсвиря това, което мисля, че ще е правилно и подходящо за песента. Не съм от типа, който има нужда да се показва и изтъква през цялото време. Аз се настройвам към песента, от какво се нуждае тя като специфичен звук – според мен така е правилно.
 
Обмисляли ли сте някога да свирите нещо от страничните си проекти по време на концерт?
 
Не съвсем. Говорихме за това преди няколко години, но наистина не мисля, че би си паснало. Нашите странични проекти са начин да изразим нещо извън групата, като отделни изпълнители. Мисля, че за групата е много добре да имаме такива странични занимания, всъщност нямаме много време извън работата по Мерилиън, но все пак Стив прави своите соло пиано неща, „H natural”, Пит – “Kino”, аз почти завърших следващия албум на „Wishing Tree”, който ми отне десет години. Много е здравословно да се правят такива неща, защото дори и сега, когато пишем толкова много музика за албум на Мерилиън, много от нея остава неизползвана и е добре да се оползотвори по друг начин.
 
Кое е любимото ти парче от тези, които изпълнявате на живо?
 
Ох, много е трудно да се каже... само едно ли... може би Afraid of Sunlight.... може би The Great Escape... може би... оу, не знам (смях).
 
Ще издадете ли DVD от турнето “Somewhere Else”?
 
Да, ще издадем DVD, а има версия на Somewhre Else, която се продава само от една верига магазини в Англия, към която има бонус диск, DVD с три парчета от уикенда в Холандия през февруари – фенклуб събиране, което правим всяка година, дойдоха около 3000 души.
 
Относно страничния ти проект Wishing Tree – до колко е важно за теб да правиш нещо различно от Мерилиън?
 
За моя проект Wishing Tree... аз харесвам много женските вокали – Кейт Буш, Тори Еймъс... затова исках да направя нещо съвместно с певица, мислех си, че ще е интересно, Първоначално, преди много години, идеята ми беше да направя по-скоро рок-албум, но може би вкусът ми към музиката се е променил и после исках да направя нещо по-нежно. Но много от записите през годините така и не видяха бял свят; аз продължавам да работя и тази година все още по диска, заедно с мой приятел, китарист и продуцент, ще опитаме да завършим някои от идеите ми, които са малко като... да кажем Пинк Флойд, Вангелис... с много атмосфера и настроения, идеи, основани на китара. Да се надяваме, че ще завърша всичко тази година.
 
Мнозина твърдят, че твоят стил на свирене определя специфичния звук на Мерилиън. Често те сравняват с Дейвид Гилмор. Кои са любимите ти китаристи?
 
Да, Гилмор е оказал голямо влияние върху мен, мисля, че той е удивителен китарист. Когато започвах да свиря, първите ми влияния бяха Хендрикс и Сантана, Гилмор, Хакет, Анди Лортимър, Джеф Бек... толкова много различни китаристи, у всеки от тях има различни аспекти, които харесвам. Но това, което ги обединява, е че те имат емоция, емоционалност, качество, което за мен е най-важното при свиренето на китара. Има различни начини да се свири, някои момчета държат да свирят много бързо, със шред, скоростни китаристи - ОК, но наистина не виждам какъв е смисълът. Мисля, че специалното в китарата е точно колко емоционален инструмент е, тя прави за мен нещо, което никой друг инструмент не успява. Така че това е моят подход на свирене, мелодията е много важна, важна е емоцията. Да се използва звука, за да се нарисува нещо като картина с различни цветове, с палитра, с различна текстура и атмосфера. Ето това ме интересува в свиренето на китара.
 
Когато свиря, то е като пряка връзка със сърцето. Изтегляш нещо отвътре, от себе си. Съсредоточавам се върху интензитета на чувствата и се опитвам да покажа на всеки какви точно са тези чувства – радост или тъга. Свиря със сърцето, вместо с главата си.
 
Кои са любимите ти китари?
 
Основната ми китара от дълго време е Stratocaster MG, използвах я от “Clutching …” до “Anoraknophobia”. След това я смених с Blade китара, пак са правени от Стратокастър, но имат по–естествен звук, по-топъл звук. Тези неща ме вълнуват, харесва ми да има много различни видове звук, в зависимост от това какво иска да каже парчето.
 
Май е време за неизбежния въпрос – изминаха десет години от Carnival of Souls - първият албум от страничния ти проект. Защо вторият се бави толкова дълго?
 
Това е много сложен въпрос. Когато започнах да работя с Хана Стобарт, тя все още продължаваше следването си. След като завършихме първия албум, получихме предложение от голям лейбъл - от Сони, да направим албум за тях, затова опитахме да напишем някои песни, които си помислихме, че ще се харесат, но се оказа, че не стана. След това не направихме нищо друго няколко години, а после преди 4 години решихме пак да опитаме да напишем нещо и да видим какво ще стане. И да, химията все още беше налице, започнаха да ни идват идеи. Миналият октомври летях до Калифорния, за да работя със съпруга й Пол, който е барабанист, записахме барабани и все още работя по тях. Имам много други ангажименти, Мерилиън отнема време, имам семейство и две деца, но във всяко свободно време работя по Wishing Tree. Надявам се, че ще приключим до октомври. Тук не става дума само за идеите ми за музика и текст, а и аз го записвам и продуцирам, което отнема много повече работа. Предполагам, че по-късно ще се намеси някой – Майк Хънтър или Дейв Бийгън или някой друг, но за сега всичко правя сам. Съжалявам, че отнема толкова време.
 
Е, чакахме вече десет години,...
 
Заслужава си наистина. В Myspace новите парчета са много популярни, имат около 70 000 прослушвания от септември миналата година насам, така че има великолепен отговор и ще трябва да намеря време да го завърша.
 
Как ще се казва албумът – измислили ли сте му вече име?
 
Не, още не, някои от парчетата имат име – парчето в Myspace се казва The Hollow Hills, така че и това е възможност, но още не сме решили. Обаче вече имаме идеи за обложката, работим с интересен американски художник, много интересни неща са направени.
 
Последен по-сериозен въпрос – какво е виждането ти за бизнес страната на музиката?
 
От няколко години настъпват големи промени, например влиянието на Интернет върху музиката. Интернет е една от причините ние да можем все още да съществуваме, но също така предизвиква проблемите с обмена на файлове и копирането на дискове. Това, разбира се, зависи от хората, които го правят. Някои не могат да си позволят да купят албум. Ако случаят е такъв, нямам нищо против, ако човек иска да чуе албума, е все едно дали ще го запише от приятел или ще го свали от интернет. Проблемът е, когато имаме страна като Холандия, която наистина е важна за нас, имаме много фенове, там може би имаме най-голям успех. Продадохме 25 000 копия от албума marillion.com, а от следващия – само 6500 копия. Причината бе, че всеки го сваля от интернет или презаписва от приятели. А това е жалко, защото ако се случва прекалено често, няма да можем да си позволим да продължим, не сме богата група, да, имаме добър стандарт на живот, но и голяма организация, хора, които наемаме, студио и т.н. Ако хората, които могат да си позволят да платят за албума, не го правят, тогава нещата се влошават. За това трябва много добре да си дадем сметка. Опитваме да призовем съвестта на хората в такъв случай, мисля, че подобни неща се случват и на много големи компании и музиканти, но за тях не е от такова голямо значение, защото все още продават милиони албуми... Та това е начинът, по който за нас музикалната индустрия се промени по отношение на интернет.
 
Каква музика слушаш напоследък?
 
Има една група, Sigur Ros, която доста харесвам, Деймиън Райс, някои неща, които съм чувал по радиото, някои от любимите ми по-стари записи, които никога не ми омръзват – Wish You Were Here, Джони Мичъл, Кейт Буш… неща, които ако си в подходящо настроение, винаги ти харесват.
 
А нещо на Marillion?
 
О, не, никога (смях). Прекалено навътре сме в нещата – като слушаш записите и нахлуват всички асоциации от създаването на албумите.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *