Страници от Камък и Дърво в Къщата на занаятите в Плевен

|

Камерна изложба на Валентин и Иван Иванови


 
"Баща и син - първо съвместно представяне с каменна пластика, металопластика и дървопластика. Трите земни елемента - камък, дърво и метал - градивна структура, върху която се крепи нашето съществуване тук и сега, оживяват в умелите ръце на творците. Студеният камък, топлият метал, живото дърво - символично напомнящи кръговрата на живота на фона на безвремието. През култoвите маски и инженеро-структурната дървопластика, с преминаването от мекотата на дървото към огнения темперамент на металопластиката и мъдростта, извираща от всеки щрих, нанесен върху камъка, който като непокътнат свидетел на изминалите векове съществува през времето" - това бяха встъпителните думи на Вероника Игнатова, организатор на изложбата. Двамата автори, умело използващи различните по вид материали, с които работят, са достигнали до хармонията на крайния резултат, а именно страници, написани от камък и дърво и скрепени емблематично от силата и топлината на метала. На откриването присъстваха много плевенски художници, хора на изкуството и местната преса. Въпреки малкото пространство, в което беше разположена изложбата, хората с интерес разглеждаха експонатите. В суматохата около откриването успях да задам няколко въпроса на авторите:
 
Изложбата е съвместна, баща и син сте - има ли семейна приемственост?
Валентин Иванов (баща): По принцип в изкуството приемственост не може да има, но тук се е получила. Той си рисуваше от малък. Аз не очаквах така да поеме топката, но ето че стана.
Иван Иванов (син): Съгласен съм с него, но някак си се получи, нали сме баща и син. (смее се)
 
Кое ви накара от традиционни материали (камък, дърво, метал) да създавате нетрадиционни форми?
В.И. По принцип аз започнах с живопис. Скулптура работя отскоро. Както се казва, скулптурата е тежката артилерия в изкуството и работите от камък са вечни - камъкът си е камък.
И.И. Аз съм пробвал много материали, но най ми харесва да работя с метал и дърво.
 
Кой и какво е оказал(о) най-голямо влияние върху творчеството ви?
В.И. Няма някой или нещо, което да е оказало влияние. Най-вече чувствата и работата. Когато се получи нещо, то те кара да направиш и друго.
И.И. В моя случай пак оказват влияние чувствата, но има доста голямо влияние и това, което прави баща ми.
 
Участвали ли сте в други изложби? Кои?
В.И. По принцип съм участвал в много общи изложби. Имах една изложба в галерия "Монински", която за съжаление вече не съществува, и тази е втората като самостоятелна.
И.И. Досега имам 4 участия - три с Къщата на занаятите и една благодарение на фондация "Лице за изкуство и култура".
 
Очаквате ли покани за изложби извън пределите на Плевен?
В.И. По принцип всеки автор очаква някакви покани, но нищо конкретно няма засега. Все пак винаги има надежда.
 
Откъде черпите вдъхновението си?
В.И. От всичко. От природата, от самите форми на камъка.
И.И. Вдъхновение от всичко, но най-вече от музиката.
 
Кажете няколко думи за Музата си?
В.И. Всеки автор има Муза. Интересното за моята е, че не ме е напускала. (смее се)
И.И. В последно време моята като че ли я намирам само в музиката.
 
Едно от произведенията ти се нарича "Тангра". Има ли нещо, което търсиш в прабългарската митология.
И.И. Българската митология, както и историята ни, е много богата. Искам да я популяризирам с каквото мога.
 
От тук нататък - какво?
В.И. От тук нататък много работа.
И.И. Много работа, но на мен ми предстои и кандидатстване в Художествената академия.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *