Страсти неделни завладяха театър “София”

|
“А щом като въпросната пиеса се казва “Неделя вечер”, може ли да се играе и в други дни от седмицата?”, пита шеговито героят на Иван Ласкин – Ник, своята гостенка актриса (в ролята Лилия Маравиля).
Отговорът на този въпрос в буквален смисъл е: да, на сцената на театър “София”, където преди дни се състоя софийската премиера на най-новия спектакъл на Здравко Митков “Неделя вечер”. Ако пък речем да потърсим отговор в едни по-философски измерения, то и той е положителен: “Пиесата ми „Неделя вечер“ е пиеса за човешка криза. Дълбока и неизбежна за всеки един от нас криза, от която две семейства излизат по два различни начина”, уточнява авторът Захари Карабашлиев, който заедно със семейството си от 1997 г. живее в Америка (да припомним, че пиесата му спечели наградата на “Друмеви театрални празници” в Шумен през 2006-а).
Наистина, онова, което преживяват героите в неделя вечер, вероятно и в този момент се случва някому, независимо в коя точка на света.
Стела на времето е играла на Бродуей и си е партнирала със знаменитея Антъни Хопкинс. В настоящия момент обаче тя е бивша алкохоличка, съпруга на егоцентричен психиатър и майка на наркоманка (Гергана Плетньова), а артистичните й изяви се свеждат до участие в реклама на възглавници. За окайване са и нейната приятелка и съседка Роза (Мила Банчева) и ревнивият й съпруг Ник. В Калифорния двамата имат всичко и ...нищо: къща с басейн, фитнес, ядат органична храна, но отдавна са забравили защо отварят сутрин очи и за какво въобще живеят. Зрителят с интерес и не без състрадание следи случващото се на сцената, където напрежението ескалира до неочаквана полицейска акция и последвал съдбоносен пистолетен изстрел.
Всъщност, драматическото действие в спектакъла не се развива линейно във времето, а с “прескоци”. Публиката се ориентира в хроноса с помощта на добре позанатите ни “табелки” стоп кадър, които са разположени над сцената и на всяка от тях е обозначен съответният времеви отрязък. Изобщо, усилията на режисьора са в посока да следва фабулата на текста, да провокира зрителя към размисъл, разказвайки му просто и ясно историята на героите, без протяжни и досадни монолози, без ненужни философствания. Същото се отнася и до сценографията на Невяна Кавалджиева: рационална, доста опростена, така че да не ангажира вниманието на зрителя сама по себе си, а да бъде необходимият допълващ и завършващ щрих. Що се касае до играта на актьорите (в останалите роли гледаме Николай Върбанов и Мартин Гяуров), виждаме една различна Гергана Плетньова от това, което тя показа във филма на Светослав Овчаров “Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”, където изпълнява главната роля; една убедителна до сълзи Лилия Маравиля, а относно превъплъщението на Иван Ласкин като бивш боксьор и преуспял вече борсов играч, най-добре го формулира самият Здравко Митков на пресконоференция за журналисти: “В личната природа на Ласкин има достатъчно авантюристична доза, подходяща за пиесата, а и цинизмите идват някак естествено от неговите уста”.
След всичко казано, няма как да не застанем и зад думите на режисьора, че родният ни театър и “Неделя вечер” имат силна нужда един от друг.
 

Сабина Георгиева




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *