Сърцето на латино-джаза в ритъма на Чучо Валдес

|
Чучо Валдес е обиколил целия свят с музиката си – и в буквален, и в преносен смисъл, а в музиката му се среща целия свят и цялото време, ако се поддам малко на хиперболата. А сърцевината, ядрото си остават кубински. Джаз, в който диша салсата на карибския остров с африкански корени.



Излишно е да обясняваме кой е Чучо Валдес, колко награди има и в какви класации за латино, джаз и латино-джаз музиканти фигурира. Славата му е достатъчна да напълни зала 1 на НДК за концерт, който не е първото му посещение в страната ни – в интервюта той споделя, че пази добри спомени от няколкото пъти, когато е свирил на „Златния Орфей” и из различни градове в България, че е работил с български музиканти, които и досега са му приятели, като темпераментната Йорданка Христова, която не се сдържа и в края на концерта му се качи на сцената да го поздрави. Това, което си струва да се разкаже, въпреки че именно той е най-трудно описуемото, е случилото се по време на концерт от над час и половина, в който Валдес представи последния си албум „Chucho’s Steps”, отличен с „Грами” за най-добър латино джаз албум през 2011 г.

Концерт без много думи, само с един поздрав „Добър вечер, България!”, няколко „благодаря” и представянето на бенда. Бендът – това са Родни Иларза (барабани), Дрейзър Бомбале (вокали и перкусии), Яролди Роблес (перкусии) и Гастон Перелада (бас), нарекли се „Афро-Кюбан Месинджърс” с намигване към „Джаз Месинджърс” на Арт Блейки.



И ето, малко след 19,30 часа, начало, всички заемат местата си и засвирват. Ей така, без нищо излишно, направо по същество. Чучо седи достолепен зад рояла, и той като него в черно, извиква богатство от звуци, прецизен до невъобразимост и в същото време далеч от хладната професионалност. Концертът премина под знака на горещите ритми, в които кубинските танци и изящните класически мелодии преплитаха музикални тела с джазовите импровизации и се спояваха в щура смес, от която едва ли остана някой, който да не потропва с крак, потупва с ръка или направо подскача на седалката си. Музикантите се разхождаха из музиката на Америките, Европа и Черния континент, танцувайки с инструменти и сърца из класика и предкласиката, афро ритмите, кубинските салса вихрушки и американски джаз. „Шехеразада” на Римски-Корсаков и „Турски марш” на Моцарт се издигаха елегантно над клавишите, но докато се усетиш, вече преливаха в мотиви и алюзии към Гершуин, Колтрейн и Майлс Дейвис, за да се завъртят след това във вихъра на кубинските мелодии, съхранили в сърцето си звука на Африка.

Емблематични парчета от музикалната биография на Чучо Валдес – човек с над 80 албума зад гърба си, се редуваха с най-нови композиции от бъдещия му проект и извадки от актуалния му диск – като едноименното парче, реверанс към “Giant Steps” на Джон Колтрейн, "Danzón", „Zawinul's Mambo”, „Yansá”. Солата, особено тези на барабани и перкусии, взривяваха залата, а сърцето на публиката бе грабнато от Дрейзър, който при биса сякаш не издържа да стои на сцената, скокна пред публиката и затанцува – така, както могат само хората с афроамериканска кръв, чийто цял живот е стъпка в крак с ритъма.

След цели три биса, поискани от непреклонната публика, която не желаеше да пусне музикантите да си идат, концертът все пак свърши. Но нощта още дълго отекваше с ритъма на латино-джаза, южният ритъм на сърцето.

 

Гергана Стойчева - Нуша 



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *