Със своя сборник “Сянката” Сибин Майналовски доказва, че българските писатели могат да пишат на западно ниво

Сибин Майналовски едва ли е непознато име на българския читател. Много добър и много плодотворен автор, негови творби може да откриете на куп литературни сайтове в интернет. „Сянката” е първата му книга на хартия – преди това е издал само в електронна форма сборниците „Мракът и дъщеря ми” – ужаси и есета, както и култовия цикъл фентъзи разкази „Кръчма „Зелената Котка”. Следя развитието на Сибин от години, още от 2001-ва насам, и не крия, че оттогава чакам негова книга на хартиен носител. Разтворих нетърпеливо „Сянката”, тайно запитващ се дали е успял да съхрани неподражаемия си безкомпромисен и безпардонен стил на писане. Каква бе изненадата ми, когато след няколко творби осъзнах, че не само го е запазил, а дори го е обогатил. Сборникът съдържа точно 24 разказа, които безпощадно блъскат съзнанието ти. На моменти имах усещането, че докато чета, сякаш водя боксов мач с автора, който безмилостно те млати – крошета, ъперкъти, куки, десен прав, а всеки следващ разказ е нов рунд, в който отнасяш якия бой. В добрия смисъл на думата, естествено ;-) Майналовски няма проблеми с езика – чудесни описания, живи диалози, запомнящи се образи, речникът му е богат и на белия лист е гъвкав като делфин, който уверено плува в познати води. Ала истинската му сила се крие в метафорите и сравненията. Тогава вече мята настрани боксовите ръкавици и ти се нахвърля, стиснал разнообразни уреди за обработка на месо в ръцете си – като се започне от скалпели и бръсначи, та се стигне до сатъри и чукове. Пример:   „Гадното нещо             (слънцето)             още не беше успяло да пусне пипалата си из целия свят, но кожата му веднага пламна от безцеремонното опипване на първите няколко проблясъка, които бяха успели нетърпеливо да се покажат иззад хоризонта. Ако не побързаше, не след дълго щеше да се превива на земята, гърчейки се от болка и срам като току-що изнасилена девойка, а насилникът му (слънцето) щеше да се хили пошло зад него, закопчавайки огнения си дюкян. Беше научил това по трудния начин. Мамка му, тогава дори имаше усещането, че мръсникът пали цигара, наслаждавайки се на гледката.”А това е няма и един процент от сполучливите попадения в книгата. В свое скорошно интервю Сибин призна, че буквално изстрадва своите разкази, които в голямата си част са породени от негови лични преживявания. Правилно – един от съветите за писане на Хемингуей гласи, че просто трябва да седнеш зад пишещата машина и да започнеш да кървиш. През разказите буквално прозира болката, изживяна от автора по вина на различни жени, преминали през живота му, любовта му към котките, антипатията му към калпавата литература, заляла целия свят… Но се вижда и нещо друго. Вижда се тънкото му чувство за хумор, усетът към качествените книги, преклонението пред писателите, оказали влияние върху него – Кинг, Азимов, Шекли… Какво може да се купи с десет лева? Не много. Две кутии цигари, бутилка долнопробен концентрат, чифт китайски обувки, разпадащи се на краката при първия дъжд… Аз бих ги дал за книга. За книга като „Сянката” например. Препоръчвам горещо този сборник с фантастика, фентъзи и ужаси, който прочетох за отрицателно време, толкова беше увлекателен. Прочетете, няма да съжалявате. Колкото до Сибин – пожелавам му да продължава да пише и да ни радва с чудесни творби. Той може.

Бранимир Събев 



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *