|
Виртуалното и книжно пространство е задръстено от сизифовските усилия на мнозина, да произвеждат абсурди и впечатления. Стъпил някой върху къртичина на земята и моментално започне да убеждава, че вижда онова, което евентуално ще достигне взорът му, ако се е покатерил върху камбанарията на селската църква.
Случаят с ръфане биографията на именитата българска писателка В. Мутафчиева не е откъслечна проява. Той е само мръсна частица от едно изцяло недостойно явление в българската култура и изкуство, което вилнее вече две десетилетия. Не бяха пощадени от него дори такива титани на българската литература и изкуство като Иван Вазов, Христо Ботев, Димитър Димов, Никола Вапцаров. Кое от дърветата на българската култура беше пощадено от неговата сянка, не е просто риторичен въпрос. Сенките фанатично не искат да проумеят, че те са на "бял свят" само и благодарение на Слънцето и Дървото.
Няма нищо по-тъжно и жалко от реалностите у нас. Онова дето се вземе на сериозно за нещо, да надига глас, но го прави все откъм тълпата. За кураж и самочувствие.
В ония "страшните" за мнозина днес "червени години" си позволих разказа "Бай Иван Бричът". Излезе той върху страниците на връх девети септември, а в него нямаше и ред "слава". Отсъстваха шаблонните "партизани" и "подемът". Всичките ония клишета, без които и тогава и в днешния ден, сенките не могат нищо. Нито "доносници" попречиха на публикуването, ни зловещата държавна сигурност се заинтересова и погна автора. За нея знаеше той и тогава и днес, от книгите на други пишещи.
Останаха си все такива сенките. Макар, че не те, а дърветата раждат плодове. Конкурсът на ВИК си отиде, а декларацията на Едуард Вик опита деликатно да ни отвори очите за проблемите. Един от любимите на мнозина българи някога седмичник, днес не може да се продаде и в единична бройка от жената зад щанда, но това не вълнува издателите му /!!!/. Бастионът за цяла върволица от днешните "културтрегери", не се отваря от никого по шест месеци подред в Регионалната библиотека, а защо е така, изглежда нямат интерес да научат и от двете посоки към вестника. Странен факт, наистина.
Ако не признавате дърветата, господа, дайте път на фиданките. След време, пак ще бъдете добре. Под техните вече пораснали клони.
Случаят с ръфане биографията на именитата българска писателка В. Мутафчиева не е откъслечна проява. Той е само мръсна частица от едно изцяло недостойно явление в българската култура и изкуство, което вилнее вече две десетилетия. Не бяха пощадени от него дори такива титани на българската литература и изкуство като Иван Вазов, Христо Ботев, Димитър Димов, Никола Вапцаров. Кое от дърветата на българската култура беше пощадено от неговата сянка, не е просто риторичен въпрос. Сенките фанатично не искат да проумеят, че те са на "бял свят" само и благодарение на Слънцето и Дървото.
Няма нищо по-тъжно и жалко от реалностите у нас. Онова дето се вземе на сериозно за нещо, да надига глас, но го прави все откъм тълпата. За кураж и самочувствие.
В ония "страшните" за мнозина днес "червени години" си позволих разказа "Бай Иван Бричът". Излезе той върху страниците на връх девети септември, а в него нямаше и ред "слава". Отсъстваха шаблонните "партизани" и "подемът". Всичките ония клишета, без които и тогава и в днешния ден, сенките не могат нищо. Нито "доносници" попречиха на публикуването, ни зловещата държавна сигурност се заинтересова и погна автора. За нея знаеше той и тогава и днес, от книгите на други пишещи.
Останаха си все такива сенките. Макар, че не те, а дърветата раждат плодове. Конкурсът на ВИК си отиде, а декларацията на Едуард Вик опита деликатно да ни отвори очите за проблемите. Един от любимите на мнозина българи някога седмичник, днес не може да се продаде и в единична бройка от жената зад щанда, но това не вълнува издателите му /!!!/. Бастионът за цяла върволица от днешните "културтрегери", не се отваря от никого по шест месеци подред в Регионалната библиотека, а защо е така, изглежда нямат интерес да научат и от двете посоки към вестника. Странен факт, наистина.
Ако не признавате дърветата, господа, дайте път на фиданките. След време, пак ще бъдете добре. Под техните вече пораснали клони.
Цветко Маринов
