Сянката е винаги под дървото

|
Виртуалното и книжно пространство е задръстено от сизифовските усилия на мнозина, да произвеждат абсурди и впечатления. Стъпил някой върху къртичина на земята и моментално започне да убеждава, че вижда онова, което евентуално ще достигне взорът му, ако се е покатерил върху камбанарията на селската църква.
Случаят с ръфане биографията на именитата българска писателка В. Мутафчиева не е откъслечна проява. Той е само мръсна частица от едно изцяло недостойно явление в българската култура и изкуство, което вилнее вече две десетилетия. Не бяха пощадени от него дори такива титани на българската литература и изкуство като Иван Вазов, Христо Ботев, Димитър Димов, Никола Вапцаров. Кое от дърветата на българската култура беше пощадено от неговата сянка, не е просто риторичен въпрос. Сенките фанатично не искат да проумеят, че те са на "бял свят" само и благодарение на Слънцето и Дървото.
Няма нищо по-тъжно и жалко от реалностите у нас. Онова дето се вземе на сериозно за нещо, да надига глас, но го прави все откъм тълпата. За кураж и самочувствие.
В ония "страшните" за мнозина днес "червени години" си позволих разказа "Бай Иван Бричът". Излезе той върху страниците на връх девети септември, а в него нямаше и ред "слава". Отсъстваха шаблонните "партизани" и "подемът". Всичките ония клишета, без които и тогава и в днешния ден, сенките не могат нищо. Нито "доносници" попречиха на публикуването, ни зловещата държавна сигурност се заинтересова и погна автора. За нея знаеше той и тогава и днес, от книгите на други пишещи.
Останаха си все такива сенките. Макар, че не те, а дърветата раждат плодове. Конкурсът на ВИК си отиде, а декларацията на Едуард Вик опита деликатно да ни отвори очите за проблемите. Един от любимите на мнозина българи някога седмичник, днес не може да се продаде и в единична бройка от жената зад щанда, но това не вълнува издателите му /!!!/. Бастионът за цяла върволица от днешните "културтрегери", не се отваря от никого по шест месеци подред в Регионалната библиотека, а защо е така, изглежда нямат интерес да научат и от двете посоки към вестника. Странен факт, наистина.
Ако не признавате дърветата, господа, дайте път на фиданките. След време, пак ще бъдете добре. Под техните вече пораснали клони.
 

Цветко Маринов



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *