Танцът на паралелните светове

|
Да помислим за танца като поезия на театъра там, където и танц, и театър напускат своите запазени територии, за да се впуснат във взаимно изследване по спиралите на танцовия театър, театъра на движението, движенчески театър или което и да е от другите имена, които могат да се измислят за тази форма на изкуството.
Точно както поезията има своето заложено от автора чувство, смисъл и послание, които читателят може да долови, интерпретира или дори възприеме по абсолютно нов начин, така и танцът отпраща постановката в измерения, които можеш да наситиш със свои образи и чувства, доверявайки се единствено на сетивността. Такава е поезията на "Паралелни светове".

Част от проекта „(не)зависим” на Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства към Съюза на артистите в България, „Паралелни светове” се ражда като идея на Петя Попова и се осъществява от студенти от Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов”, втори курс, специалност „Танцов театър”: Маргарита Христова, София Владева, Радослав Йорданов, Цветина Матова, Пламена Томова, Ина Гергинова, Златина Димитрова, Яница Атанасова, Кирил Асенов.
Снимка © Костадин Чернев
Хореографията на Петя Попова гледа на хората като на отделни вселени, които се появяват и изчезват в полезрението на другите, докосват се, отблъскват или сливат, съществуват паралелно, зависимо или независимо едни от други. В този спектакъл "музиката на сферите" добива нов смисъл.
Самите "сфери" - сапунените мехури на вселените - са съвсем истински - груби, нежни, смешни, страшни, резки, плавни, естествени, изкуствени... Палитра от състояния и емоции, кратки жестове или цели случки, трептят около оста на основната идея „зависимост – независимост”, което раздвижва въздуха в асоциации и отпратки в какви ли не посоки. Свежи творчески хрумвания, изпълнени от красиви тела с омайваща пластичност, спускащи се в импровизации, които променят спектакъла всеки път и, подобно реката на Хераклит, в която никога не можеш да нагазиш два пъти, така и никога не можете да гледате едно и също представление.
Снимка © Костадин Чернев
Трудно е да се описва движението с думи. Може би дори невъзможно. Защото ако беше възможно, нямаше да има нужда от него. Или може би дори тогава щеше да има нужда, защото както има думи, които не могат да не бъдат казани, така има танц, който не може да не бъде изтанцуван.
Снимка © Костадин Чернев
Спектакълa можете да гледате на 27 юни (понеделник) от 20 ч. в Червената зала на Червената къща.

Разговор с хореографа Петя Попова

Представи ни накратко себе си и екипа?
- Екипът се събра по желание на съдбата преди две години, когато бяхме приети в един клас в НАТФИЗ. Не случайно споменавам съдбата, защото аз исках да уча там от много години, но все нещо спираше действията ми в тази посока. И след като най-после го направих, не мога да си представя по-подходящи колеги и приятели. Всеки един от тях има своята уникалност, талант и излъчване. Трябваше да ми се случи точно в този момент. А спектакълът нямаше да се осъществи без тях.
Изпълнител съм в танцова компания ДЮН (Бургас) от почти 20 години, преподавала съм хип-хоп, съвременен танц и импровизация на деца и възрастни. Работила съм в Сдружение "Танц БГ", под чиято шапка е ДЮН. Този опит ми помага много сега и подхрани смелостта ми да предложа на колегите си да направим спектакъл. Кандидатствахме за проект (не)зависим и бяхме одобрени. Благодарение на взаимното ни доверие, силното желание и много работа, осъществихме една мечта.
Проектът е иницииран от Гилдията за Съвременни Изпълнителски Изкуства към САБ и е финансиран от Съюза на артистите в България.

Снимка © Костадин Чернев
Как се роди идеята за представлението?
- През последната година теорията за паралелните светове ме преследва. След като прочетох "Едно" на Ричард Бах, се запалих още повече. Зададената тема за (не)зависим беше "зависимост/независимост". Реших да експериментирам, като обединя двете теми. Посланието на представлението е също цитат от Р. Бах, само че от друга негова велика книга - "Илюзии".

Разкажи ни повече за работата с танцьорите, до каква степен те са съавтори на "Паралелни светове"?
- Първият период на нашата работа беше изследване. Говорехме си с часове за зависимостите и паралелните вселени. След това започнахме с импровизации по дадена тема. Следващият етап беше да се поставят отделни сцени. И всяка наша среща раждаше по-добри идеи и изразни средства. Всички колеги са съавтори от самото начало - с умовете и телата си. Заедно наредихме пъзел, който не е окончателен. Представлението продължава да се развива и допълва - живо е, като материя.

Снимка © Костадин Чернев
Музиката през цялото време е много въздействаща, тя ли намери хореографията или хореографията следваше музиката?
- Музиката дойде впоследствие. Тя ме намери. Имах случай - взимам от вкъщи случайно попаднал ми диск, не знам какво има в него, пускам го на репетиция и се оказва удар в десетката. Обичам такива случайности. Вярвам в тях.

Няколко думи за костюмите?
- Костюмите са измислени и ушити от Петя Петрова, която е сценограф. Тя се интересуваше от целия процес, идваше на репетиции, опознаваше танцьорите, беше до нас дори когато правехме обрати в решенията и тя променяше своята концепция в движение. Резултатът е перфектен! Благодарни сме й безкрайно много за търпението, огромния труд и съпричастност. Препоръчвам я на всеки, който иска да се облече оригинално!

 Гергана Стойчева 



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *