Танц за двама, когато танцува единият

|
Театър "Алеко Константинов" предоставя камерната си сцена за димпломната работа на младата режисьорка Лили Виденова - интерпретация по пиесата "Баща ми, който действаше на кулинарни и други периоди" от Елизабет Мазев.
Постановката е постановка на контраста и противопоставянето. Всичко започва още от пресконференцията и думите на Лили Виденова за авторката и за текста. Първата пиеса на известната френска актриса и - по-късно - драматург е спомен за детството й и преди всичко - баща й, спомен, обилно натъпкан с всякакъв вид храна. Дете на български емигранти във Франция, Елизабет, според режисьорката, говори с топлота и "неизтъгувана тъга" за баща си. Странното е, че такова нещо в постановката не се усети. Имаше огромни дози гротеска, често до подигравка и дори ненавист към този мъж, особено на фона на детските спомени. Имаше перфектни ситуации от вековната традиция на трудните отношения между баща и дъщеря, както и от живота на опитващи се да се впишат в чуждата среда емигранти. Но лиризъм, топлота и реверанс отсъстваха. Вариантите са два - Лили Виденова си е поставила за цел носталгично тълкувание на текста, но не е успяла да го постигне; или нарочно е избрала този остър, надсмиващ се с оголени зъби подход, а думите й се отнасят единствено за текста като такъв.
С изключение на това двоумение, както и на няколко символа на сцената, които остават трудни за тълкуване, постановката, която се играе под името "Рas de deux", е силно въздействаща. Разкошна сценография на Маноела Дойчинова и брилянтна игра на Силвана Пишимарова, която изобразява малко русо момиченце със склонност към вкусното похапване, отглеждано в семейство, в което почти всичко е преекспонирано - и спомените от България, и настоящето във Франция, и несекващия поток от идеи на предприемчивия му баща, и детските диапозитиви на картинната памет, запечатващи отделни моменти с изумителни подробности.
Може би посланието на авторката и режисьорката не достига безупречно ясно до зрителя, но несъмнено представлението е обогатяващо преживяване - най-малкото заради Силвана Пишимарова, която е истинска до истерия в своето препъване по разхвърляния, запустял двор на пътуването в себе си.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *