Таря Турунен плени сърцата на публиката си

|
"Ще ходиш ли на Найтуиш?" - този въпрос се задаваше понякога (и то не рядко) в седмиците преди концерта на Таря Турунен. И то не защото името на финландската певица е трудно за произнасяне - отдавна тя е просто "Таря", а защото за мнозина Найтуиш (Nightwish) са истински и се отъждествяват само с нея. Затова не бе изненадващ интереса на феновете към концерта й у нас, част от европейското й турне, промотиращо албума "My Winter Storm".
Интерес толкова голям, че доведе до преместване на събитието от скромната "Универсиада" в по-просторната "Фестивална". Която във вечерта на 28 октомври се напълни с около 5000 почитатели на мелодичния финландски метъл, женската красота, а защо не - и на оперното пеене.
Концертът започна към 20:30 ч. изключително ефектно - бяло платно продължаваше да закрива сцената, докато Таря сякаш изгря зад него и силуетът й, осветяван от прожекторите, се открояваше върху бялата тъкан като фигура от театъра на сенките. Фигура с приказен глас, която още с първите тонове даде да се разбере, че тази вечер ще се преживее нещо вълнуващо и красиво.
Малкият гаф с половината платно, което остана на сцената, докато всъщност трябваше да се свали изцяло и да разкрие Таря и бенда й, всъщност се превърна в ефект, когато малко по-късно "покривалото" падна и зад него се оказа Майк Терана с гръмовния си сет. Барабанистът изцеди душичката на инструментите си и ги налагаше безмилостно и с жар, което - особено покрай пищните дръм-сола, даващи на Таря време да смени сценичните си тоалети, му спечелиха искрената възхита на публиката. Спокойно може да се каже, че Терана бе кавалерът на Таря тази вечер и тътенът на двете каси и антуража им бе основният партньор на гласа на дивата.
Това, разбира се, не означава, че трябва да се пренебрегнат клавиристката Мария Илмониеми - много дейна млада дама, раздаваща се докрай на шоуто, китариста Алекс Шолп, басиста Оливер Холцварт или челиста Макс Лиля, които осигуряваха необходимата плътност и разнообразие на звука, съответстващи на вокалните подвизи на Таря.
Финландката наблегна основно на песни от албума си, но зарадва и феновете с "неща от миналото". Като цяло имаше точен баланс между надъхващи и енергични парчета, по време на които певицата шурееше на сцената и мяташе буйни коси, и красиви лирични отклонения, когато разбушувалото се море на публиката се кротваше и просветляваше от екраните на телефони и пламъчетата на запалки, докато зад сцената изгряваха светлинки като звезди, обсипали нощното небе. От ерата "Найтуиш" прозвучаха "Passion and the Opera" (изпята за огормно удоволствие на всички максимално близо до студийния запис), "Dead Gardens", "Nemo", "Wishmaster" и бонусът за раздаващата се публика - "Over the Hills and Far Away" - вторият кавър за вечерта, далеч по-добър избор от несполучливата трактовка на вечната класика на Алис Купър "Poison".
Таря взриви публиката и вълната емоции полетя към сцената, откъдето, развълнувала музикантите, се върна още по-мощна към залата. Северната кралица властваше на сцената и въпреки чувството, че останалите от Найтуиш биха били точната доза, балансираща и подсилваща ефекта от музиката толкова, че да привлече, омагьоса и разтърси два пъти повече души, Таря доказа, че лицето на една група най-често е нейният глас. А в случаите, когато и двете са фантастични, повече думи са излишни.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *