Татяна Йотова – стихове в китарни акорди

|
Малко останаха човешките и духовни неща в “сляпото” ни меркантилно съвремие. Малко останаха и човеците с някаква душевност…
Вече си мислех, че китарните акорди във веселите летни вечери, около плажния огън от спомените на родителите ми, са тотално замрели, че я няма онази живителна чувственост в нашата човешка природа, която да те грабне да те накара да танцуваш, да пееш, да свириш, да рисуваш, да пишеш, да четеш, да рецитираш, да… живееш.
Мислех си го и не ме е срам да си го призная, защото настоящето ще ме оправдае, че и утешително (или може би поощрително) ще ме потупа по рамото. И всичко това ме изпълваше с тъга, тъга по нещо отминало и недочакало мен и моето време. Но тази носталгия по моята неизживяна ренесансова, духовна еволюция беше категорично запратена в небитието и на нейно място дойде щастието, усещането, обичта и чувствеността на поетесата, драматурга, певицата и учителката Татяна Йотова.
Коя е тя?
Татяна Йотова е родена през 1961 г. в Айтос. Завършва българска филология в СУ "Климент Охридски". Работи като учителка. Стихотворенията си превръща в песни, които пее с китарата си. Автор е на три книги за деца и пет за възрастни (стихове). Ето и някои от тях:
"Антистоп" - 1992 г., "Капризни разпятия" - 1995 г., "Нито спомен за дъжд" - 1998 г., "Божури в снега" - 1999 г., "Опашати истории за любими муцунки" /детска/ - 1998 г.
Татяна Йотова е носител на голямата награда на проведения бардфестивал - 2-3.07.2004 София.
Със свои колежки – учителки, поставя и играе в театралната постановка “Ключът”. По настоящем води детска театрална студия в град Айтос.
Съвсем случайно се запознах с биографията й и чисто професионален ангажимент ме занесе към столичното читалище “Николай Хайтов” (ул.Юри Гагарин 7) в една ноемврийска вечер. Рецитал имаше непозната до този момент за самия мен дама. За която знаех толкова, колкото и уважаемите читатели знаят от няколкото биографични реда, които прочетоха. Както често ми се случва, пристигнах със закъснение и, благодарение на бързата реакция на портиера, успях да хвана вечерта почти от самото й начало. Говореше Димитър Христов, който представяше поетесата. Той запозна присъстващите с творчеството й. Мина през различните му периоди в участия, награди и след кратката си реч, предостави микрофона и китарата на самата Татяна Йотова. Не знаех какво да очаквам. Затова се отпуснах в мекия стол и зачаках развитието на представлението. Начални два акорда, след това мек като кадифе женски глас се разнесе из залата. Заслушах се в думите – смислени, близки, душевни, истински… Песни, стихове, аплодисменти, топли чувства, после пак песни, китара, топлина, пак стихове, пак аплодисменти и така час и половина. В един момент забравих къде съм и съвсем се пренесох някъде в летните спомени на тази жена, обичаща, усещаща, копнееща, въздишаща, радваща се… като всички нас в крайна сметка.
Силно впечатление ми направи това, че от Айтос бяха дошли бивши и настоящи ученици на учителката с китарата. Факт, достатъчно красноречив за енергията, която Татяна разпръсква около себе си…
Сега след множеството стихове и песни, които чух, които почувствах, мога открито да заявя, че я познавам и тя не е част от една суха биографична справка, а творецът и приятелят Татяна Йотова, част от духовната същност на всеки един.
Вяра и надежда ми донесе фактът, че тия млади хора бяха дошли, за да потърсят усещането на нещо неизживяно, жадувано, потребно на тяхното творческо духовно въжделение. И го намериха…
Към края на поетичната, музикална вечер Татяна Йотова изпя стихотворение на руски и български, посветено на нейния любим поет Есенин.
След завършека му присъстващите имаха възможността да закупят книги от авторката, да се запознаят с нея или просто да вземат автограф.
Положителна реакция у присъстващите и г-н Димитър Христов предизвика фактът, че събитието ще бъде отразено от културно информационното издание “Словеса”.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *