Театралната сцена на НАТФИЗ открива сезона с дръзка, но изящна постановка

|
Вероятно сте чели текстове на Оскар Уайлд. Но е същинско предизвикателство да ги видите на сцена. А точно това ни предлагат четвъртокурсниците от специалност „Пантомима” в учебния театър на НАТФИЗ. Тяхното творение се нарича „Училище за щастие” и представлява танцов спектакъл по мотиви от текстове на Оскар Уайлд.
Хореограф и основно идейно ядро на импресията е доц. Александра Хонг. С помощта на целия сценичен екип тя успява да ни убеди, че онова пред нас е не сцена, а Оскаровото съзнание. Или нашето собствено.
Осветлението е изключително омагьосващо и приказно – цветно, меко и плавно. То, заедно с музиката, която пък е по-рязка, агресивна и малко сериозна, прави половината представление. Костюмите са дело на Саня Гасчеовска и са добро творческо решение и обединяват динамика и лекота, което всъщност е сърцето на танца.
Тежка и претенциозна сценография липсва, но не е и необходима – пулсиращите тела изграждат всичко.
Говорът също почти отсъства, но напълно в стила на Уайлд, от време на време се обаждат негови мъдри мисли – на правилното място, с точната доза ирония. За съжаление, те биха имали нужния ефект едва тогава, когато озвучението е на съответното техническо ниво.
Изключителен е синкретизмът на безмълвния, почти безплътен красив танц, и прямото, остро слово на Оскар Уайлд. Двата свята – виртуалният, на думите, и пространственият, на движението, се срещат, за да опровергаят учебниците по история на изкуството, че е необходимо разделение между отделните видове изкуство. А какъв по-искрен, по-достоверен начин да изразиш емоция, освен чрез човешкото, чрез движение, в което имаш само себе си, само собствената си същност?
Силата на спектакъла определено е в танца. Словото, макар и изкрещяно от театралния глас, заглъхва, губи се във въздуха. Името Оскар Уайлд буди големи очаквания, но всъщност постановката го изтиква в ъгъла, превръща го в удобна форма на идеите си.
Публиката е стъписана от пълната липса на статичност – танцът те поглъща, засмуква те, оставя те без дъх. И понеже танцът е мълчаливо изкуство, ще изразя същността му само с една дума: красота. Хореографията на доц. Александра Хонг сътворява чудеса – тя е дръзка и провокативна, но в същото време изключително нежна и невероятно красива. Това превръща представлението в истинско вълшебство
Най-впечатляваща обаче е енергията и всеотдайността на артистите. Те играят с изключителен плам и именно ентусиазмът им направи възможно сливането на публиката със случващото се на сцената – нещо, което не се среща всеки ден и е достойно за уважение. Самите те в края на постановката не можаха да повярват на интереса и искреното възхищение, които бяха предизвикали сред зрителите. Работа на всеки артист е да играе роли, но е осезаемо, когато някой отдава цялата си същност именно на това. Не на последно място, пантомимата е трудно изкуство, поради което и може да изглежда сложно за разбиране, но кой е казал, че изкуството трябва да бъде разбирано?
„Училище за щастие” не ни учи на щастие. Но е нещо, което определено си заслужава да се види. Заради оригиналността му (без да е претенциозно), заради изтънчената провокация, която отправя, заради естетическата наслада, и не на последно място – заради истините, които неосъзнато ще започнат да нахлуват в главите ни след първите няколко минути.
 

Десислава Гичева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *