„Театърът АБ” – българският модел за свобода

|
През 2010 година се навършват 50 години от разгрома на „Театър АБ” - Театъра на единомишлениците, просъществувал в Бургас от 1957 до 1960 г. Тогава за тези три години се сменя системата, наложена като еталон в изкуството и това оставя трайни следи.
„Театърът АБ” е начинът, по който театралите в Бургас от 1957-1960 година са изписвали своя театър, по името на Адриана Будевска. Не е ясно дали са имали друг мотив за това изписване, дали са имали тази прозорливост, но този театър може да се нарече театърът-основа на съвременната българска театрална азбука.
Млади режисьори, актьори, драматурзи, композитори, поети и художници напират с нови идеи. Поставят пиеси на Брехт, разрушават модела на Станиславски, наложен като единствен. За първи път поетите Иван Пейчев, Иван Радоев, Иван Теофилов, Христо Фотев пишат нови драми и стихове за сценични постановки в Бургас.
Българите са нямали обществено-политически събития като тези в Унгария и Чехословакия от времето на жестокия тоталитаризъм. Те обаче са имали Театър на единомишлениците – това е тяхната глътка свобода, просъществувала три години. И това, което я отличава от останалите е, че българската свобода не е придобита с оръжие и танкове по улици и площади, а чрез изкуство. И това оставя трайни следи. А единомишлениците наистина са вярвали, че могат чрез изкуството да променят системата.
Свободата, която са си извоювали, е била заразителна. Идват от цялата страна да гледат театър в Бургас, като на поклонение. Доси Досев сравнява Бургас от това време с Ватикана за българския театър. Реакцията на властта не закъснява.
В книгата на Румяна Емануилиду „Театърът АБ” е публикувана за първи път стенограмата от обсъждането на театралната продукция на този театър преди неговото разтурване през 1960 година и това е един безценен документ. Както има и други оригинални документи – писма, заповеди, доклади, включително за наложени партийни наказания на Юлия Огнянова, Петър Слабаков, Стоян Гъдев и други от театъра.
Никога повече не е позволено в един театър да се съберат единомишленици. Събират се на творчески принцип за кратко време, но не и с цел да правят театрална революция за години напред, както е станало тогава в Бургас.
Театърът на режисьорите Юлия Огнянова, Леон Даниел, Вили Цанков и Методи Андонов и на театралите, които те са привлекли в Бургас, оплоди българския театър и го зареди със свободомислие за години напред. За разлика от модела за устройство на обществото, театралният модел в Бургас се оказа успешен.
В присъствието на последните мохикани от Театъра на единомишлениците – Юлия Огнянова, композиторът Кирил Дончев, актьорите Димитрина Савова и Ицко Финци, драматургът Иван Теофилов бяха представени две книги – „Театърът АБ” и „Юлияда” (книга за театралната режисьорка Юлия Огнянова и нейните последователи).
Идеята на авторката Румяна Емануилиду, както тя сподели, е да се покаже, че има модел, за да излязат и сега българският театър и обществото от задънената улица, в която се намират. „Моделът на единомишлениците е работещ. Защото не е овременен. Защото се основава на поне тези три неща – много работа, любов и безкористност”, подчерта тя.
На представянето в Младежкия театър „Николай Бинев” в столицата присъстваха много театрали и почитатели на храма на Мелпомена.




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *