Театър “Диалог” поставя на изпитание житейските ценности в празнична постановка

|
На 18 юни театър „Диалог” отпразнува своята 20-годишнина. Вече излязъл от тийнейджърските години, но според някои държави все още непълнолетен, театърът изживява интересна съдба.
Преминал е през почти всичко, характерно за връстниците си: бил е наказван, гонен и обиждан, изпадал е в незавидни финансови положения, намерил е много верни приятели, преминал е през много творчески и житейски идеи, някои успешни, други – не чак толкова. Забележителни са усилията на актьорския екип, начело с режисьора-предводител Бойко Илиев да прави качествено и различно изкуство, въпреки че доста хора се стараят да му попречат.
Бойко Илиев определя спектаклите на „Диалог” като „малко истерични, малко крайни, малко заредени с ненормална енергия” – именно заради трудностите, които е изживявал пробиващият си път театър. Неговата личност е харизматична, предизвикваща интерес. Колегите му го определят като човек със собствено мислене, ярка индивидуалност и изключителна духовност, който успешно си е съперничил с най-големите столични театри. „Започнах да правя театър, защото чувството ми за справедливост е много силно” – споделя той. Може би е единственият режисьор, който говори за театър не с гордост, патетизъм или апатия – а като за късче от своята душа.
Последната засега спирка на театър „Диалог” е сцената на драматичен театър „Сълза и смях”. Там, освен отбелязването на юбилея, се състоя и премиерата на спектакъла „Красотата ще спаси света” като венец на празничната вечер.
Спектакълът е интерпретация на Достоевския „Идиот”. Интересно е решението на Бойко Илиев да не заложи нито на традиционна постановка, нито на ново и провокативно заглавие, а да съчетае и двете в новия прочит на класиката. В ролите виждаме Ники Илиев, Асен Блатечки и Саня Борисова, които особено ярко насищат типичните образи със своя характерен индивидуален стил. Сценографията и костюмите са дело на Нина Пашова. Въпреки умерения си драматизъм, пиесата не е натоварваща, а напротив – без да е лековата, изглежда лека. Статичността внушава драматизъм, а ярките персонажи изграждат пълноценно света на пиесата. Усещането като цяло е естествено, макар дистанцията между актьори и публика да е осезаема. Всички характерни черти на добрата постановка са налице. Може би и затова залата беше пълна.
Какво ли още предстои да ни предложи театър „Диалог”? Можем само да гадаем, но определено го очакваме с интерес.

 

Десислава Гичева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *