“Теглих шут на литературните текезесета”

|

признава писателят Владо Даверов, новият носител на наградата “Чудомир”


 
Българската публика свързва името на Владо Даверов преди всичко с филма “Вчера”. Но Владо Даверов не е само “Вчера”, нали така?
- Моята биография са книгите ми, а те не са малко. Току-що излезе “Господин директорът на пристанището”, това е шестият ми роман. Имам още 10 книги с разкази и новели. Както и сценарии, по които са направени 11 игрални филма...
А “Господин директорът на пристанището” какъв е - сериозен господин, или има чувство за хумор?
- О, има чувство за хумор, зависи кой как го погледне. Всъщност, това е един завой в това, което правя. Това е съвременен роман, който си мисля, че ще предизвика голям интерес. Без метафора няма изкуство; опитал съм се с техниката на късия разказ да направя един роман. И мисля, че успях.
И все пак, поздравления за наградата “Чудомир”!
- Благодаря, макар че и днешният ден не е много радостен за мен, защото днес беше погребението на един от най-добрите ми приятели - писателят Христо Калчев. На неговата светла памет искам да посветя тази награда. Той не ми е литературен приятел, обаче... По принцип аз не съм литературен човек. Аз съм писател, който обича живота повече от всичко друго. Никога не бих приравнявал живота с литературата - да смятам, че литературата е животът.
С какво се прехранва Владо Даверов, все пак?
- Прехранвам се с това, което ми е дал Господ - с перото си: пиша сценарии, работя в една продуцентска фирма, измислям идеи за тв-предавания... Но в никакъв случай не се изживявам като писател, който се прехранва от литературен труд. Защото това е невъзможно в България.
Каква ще бъде следващата Ви книга?
- Ами подготвям един роман. Искам да напиша и една пиеса, имам ангажимент, макар че не съм писал досега за сцена. И най-вероятно по този, последния ми роман “Господин директорът...” ще правя и игрален филм.
А какво е отношението Ви към Чудомир и сътвореното от него?
- Аз ви казах, че не съм литературен човек, но и Чудомир не е бил. Той е бил един човек-вселена, човек-институция. Трябва да ви кажа, че вече се притеснявам малко като ме наричат писател. Моята тъща един ден ми каза, че когато била ученичка в италианската гимназия срещнали по софийските улици Людмил Стоянов и Мария Грубешлиева - и минали на другия тротоар! Значи, представяте ли си писателят какво духовно пространство е заемал в ония години?! Не се сърдя нито на времето, нито на годините... Но писателят тогава е бил величина. Той беше величина и по времето на тоталитаризма, защото думата струваше много. Има едно прословуто писмо на Андре Жид до Осип Манделщам, по повод оплакването на последния, че за една негова дума Сталин иска да го вкара в затвора. И Жид му пише: “Гордейте се с това, аз тука мога да говоря каквото си искам и никой не ми обръща никакво внимание.” Това са капаните на демокрацията: писателското слово не тежи вече толкова много. Но да кажеш, че си писател в днешно време, когато във “VIP брадър” се разхожда някаква карикатура, която също нарича себе си писател, е твърде притеснително... Ще бъде трудно писателят да извоюва отново своето място в обществото. И това не става с грандомания, нито с институции като Съюза на българските писатели - това са литературни текезесета...
А Вие член ли сте на някакво писателско обединение?
- Аз бях член на всичко, но всичко напуснах. Не бях член само на Съветския съюз. Без скандали, теглих един шут на всички съюзи, защото тези литературни текезесета също не са обществото, което ме интересува.
А какво Ви интересува?
- Интересуват ме духовните хора, а те не са чак толкова много. Най-голямата грешка на българската литература и на българското изкуство въобще допреди 15 години беше, че се разглеждаха социалните проблеми, свързани с обществения договор. Но за самия човек не беше отделено абсолютно никакво внимание. А човекът, всъщност, е основният предмет на писателския интерес. Вижте Чудомир за какво пише! Само за човека... Влез в човека, няма нужда да обясняваш в какво общество живее; човекът е бездна... Затова и аз приемам с голямо удовлетворение тази Чудомирова награда!


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *