“Тези, които не живеят за единия хляб…”

|
Това беше едно от основните описания на онези, които се събраха в съботния следобед на 25 ноември във варненската галерия „Актив Арт“. Там се проведе нещо, наречено откриване на учебната година на Варненската литературна школа; нещо, наречено хедонистичен следобед; нещо, наречено поклон пред свети Климент. Но всъщност това беше нещо много повече и нямаше нужда от име.
Приятели на литературата, музиката и изобразителното изкуство се срещнаха, за да разменят искри и вдъхновения, да подарят един на друг красиви стихове, нежни мелодии и картини, нарисувани на мига.
На всяко столче в галерията бяха подготвени картон за рисуване и пастел, за да може всеки да има възможността в течение на разговора да нахвърля щрихи за картина, да запише няколко току-що хрумнали му идеи, да надраска петолиние с акорд или просто да придаде образ на мислите и впечатленията си. Най-важното и незадължително условие беше след края на срещата всеки да подари листчето си на съседа от лявата страна, на съседа от дясната си страна или на този, който му е харесал най-много. До картона и пастела имаше и по два подаръка – книга от издателство „Захари Стоянов“ и книжка с творби на участници във Варненската литературна школа.
Срещата започна малко след обявеното начало от 14:17 часа. Г-жа Кръстина Манолова откри разговора с думите: „Преди 11 века Климент, най-близкият ученик на светите братя Кирил и Методий и първи епископ на българския език, когото честваме днес, създал Охридската книжовна школа. В нея учел българите на три неща: на кирилицата, на християнската вяра и как да облагородяват дръвчета.
Живея с интуициите, че моят дядо и брат му, които са от онзи край, неслучайно майсторски ашладисваха дръвчета и отглеждаха рози. Те носеха, така говори сърцето ми, умения, предавани през поколения тъкмо от Климентовата епоха. Това звучи въодушевяващо. Говори за традиция, която е жива и жилава.
Пропуснах да науча как се облагородяват дръвчета. Но все търся пътища, които облагородяват духа и душата.
От тази жажда преди две години дойде желанието да възкресим Варненската литературна школа. Този е изворът и на мерака да открием нейния нов сезон с празнично споделяне на сътворено чрез слово, звуци и четка.“
И тъй като в Школата много почитат общуването и споделянето, г-жа Манолова предложи всеки да напише на един от подготвените баджове малкото си име или така, както би се радвал да се обръщат към него, за да може всички да се чувстват по-близки.
Петокласничката Виктория Бажлекова от СОУ „Ал. С. Пушкин” и от клавирната школа на Наталия Стойнева откри следобеда с „Рагтайм“ от Скот Джоплин. След нейното изпълнение бяха представени и специалните гости на срещата – Екатерина Карабашева, млада българска поетеса и член на Английското поетическо общество и Ива Иванова – млада цигуларка, ученичка в националното училище по изкуствата „Добри Христов” в град Варна. Непосредствено след това на всеки от присъстващите бе представена възможност да се представи накратко. Сред гостите в галерията бяха Лора, абитуриентка от Френската гимназия, доц. д-р Добрин Паскалев от МБАЛ „Света Марина”, Варна, Севдалина Драганова - учител по рисуване от Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства “Константин Преславски”, Варна, Мадлена и Биляна – ученички от същата гимназия, Десислава Неделчева – поет и литературен критик. Там бяха още петокласничката Петя, шестгодишният Димитър и неговата майка Теменуга Маринова – поет и преводач от английски, Росица Бърдарска – драматург на Варненския куклен театър, както и други участници, жадни за срещи със словото, музиката и изкуството.
Екатерина Карабашева разказа за приемането си в Английското поетическо общество и за опита си от участия в различни конкурси, след което прочете някои от своите най-нови стихотворения. На свой ред думата взе д-р Паскалев, който също чете свои стихове. В породилия се разговор относно процеса на писане, вдъхновението и силата на думите се включиха и останалите присъстващи, като плавно преминаваха от тема в тема и от стихотворение на стихотворение.
Ива Иванова изпълни няколко български произведения, които въздействаха силно емоционално на участниците и отприщиха нови теми на разговор. Утвърдените поетеси Десислава Неделчева и Теменуга Маринова също четоха свои произведения и участваха активно в разговора, който започна от темата за вдъхновението, мина през дискусия за преводи на художествена литература и стигна до споделянето на сънувани стихове. По време на срещата, вдъхновени от прочетените творби, Севдалина Драганова и нейната ученичка Биляна нарисуваха няколко картини, които в последствие подариха на поетите.
Последва изпълнение на сина на Теменуга Маринова, малкият Димитър, който беше подготвил изненада – кратка пиеска, в която героите бяха нарисувани от него зеленчуци. В смях и закачки, в емоционални откровения и силни думи, във все повече споделено и все по-малко останало неизказано, неусетно изминаха три часа – два пъти повече от предвиденото време. Всички получиха покана за участие в занятията на ателие „Поезия” през тази учебна година на Варненската литературна школа. Освен с няколко книжки под ръка, гостите си тръгнаха с приятното усещане за нещо много истинско, за една среща с много близки хора, макар и почти напълно непознати, за една сътворена радост и несъмнено – с надеждата за следваща среща.
А такава задължително трябва да има. „Защото дори когато животът заприлича на озъбено свирепо куче, трябва да намериш вяра и воля да не загърбиш душата и духа. И да споделиш енергиите си с човеци, жадни за добро и красота.”


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *