Тотално предизвикателство в новата постановка на Явор Гърдев “Марат/Сад”

|
Новата постановка на режисьора Явор Гърдев „Марат/Сад“ (по текст на Петер Вайс) - копродукция на „Триумвиратус Арт Груп“, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, Варна и Асоциация „Теорем“ е преди всичко много медиен спектакъл. И това се определя не само от неговата визия, но и от начина, по който използва и деконструира популярни медийни митове. Своеобразният zapping (телевизионен термин, означаващ смяна на канала от страна на зрителя) се извършва както буквално между действително протичащото театрално действие и неговата моментална (но не тъждествена) дигитална трансформация, така и тематично, като се изгражда фрагментарен конгломерат между различните теми и алюзии, с които си служи оригиналният текст и неговата визуална трактовка.
Постановката запозва със статичния монолог на Снежина Петрова (Марат) за самоубийството и завършва с акта на (предполагаемото) самоубийство на Марат в една от тоалетните на театъра, което създава определена тематична рамка, помествайки цялостното действие. Пълната телесна голота на актрисата има по-скоро анатомично, а не сексуално въздействие и отвежда към идеята за възможното душевно разголване. В последствие сцената е разполовена от огромен висящ екран (сценография на Никола Тороманов), на който, чрез камери носени от някои от актьорите, се теле-проектира ставащото между тях. Конкретно протичащото театрално действие - на сцената и по коридорите на театъра - е несъотнесимо спрямо реакцията на зрителите, то протича само за себе си, докато на зрителите е поднесена неговата модулираната видеоверсия. Така спектакълът подменя очакванията на публиката за театрално поведение и театрален продукт с вече изградените нагласи за лесно и безпрепядствено възприемане на телевизионен продукт. Първичната театрална реалност протичаща на сцената е заменена от вторичната реалност на екрана с всичките възможни промени и манипулации при нейното пре-предаване и начин за възприемане. По този начин „Марат/Сад“ изгражда цялостна интермедиална среда, в която разполага своето тематично разнообразие и донякъде унищожава представите за театралност. Това вече не е спектакъл с вкарване на мултимедийни елементи (така модерно напоследък в българската театрална практика) или разиграване на класически видеопърформанс, а формиране на театрална символика, при която ставащото на екрана е по-важно от ставащото пред камерите.
Наглед „Марат/Сад“ се основава на игра в играта - маркиз дьо Сад, затворен в лудница, разиграва с останалите болни историята на Марат. Марат е носител на идеята за тоталната революция, за бунта като единствена възможност за себеизява и себеопределяне. Сад (Михаил Мутафов) се явява изразител на апатията, на интелектуалната скука, на крайния индивидуализъм, на съмняващия се човек, който презира представата за общество, за промени, за мъдрия съблюдащ цензор (Бог), макар сам да заема тази роля спрямо заобикалящите го индивиди, което ефектно е представено чрез видеоизображението и изпълнението на актьора. Марат и Сад са двата континиума на театралното действие и на конструиращия се социум и това в известна степен ги прави близки - социумът с еднаква степен отхвърля и двамата. Интелектуалност и индивидуализъм се оказват възможни единствено в изкуството, революционният плам (отново като интелектуална проекция) води до лично приетата смърт - невъзможната смърт ЗА обществото е подменена от смъртта СРЕЩУ обществото - самоубийството се представя като безсилие пред апатичността и безсмислеността на живота и/или като израз на желанието за промяна, отхърляне на преградите в действителността. Тоталната революционност се явява тотален транс към самоубийство.
Около основната тема „революция - апатия - смърт“ се извеждат още идеите за замяната на морала с материализма - звучащите актуално думи за воденето на война не в името на демократичноста, а на материалните изгоди, привидното приемане от страна на богатите на обществените тежнения, отново като средство за по-голямо лично и финансово благополучие (алюзия за глобализа­ционните/анти­глобализа­ционни процеси). Както и проблема за рухването на демократичните процедури - гражданското общество е невъзможно, защото всеки изгражда своята идентичност само в рамките на собствената си телесност и обществените блага се ползват единствено от медийно изградения елит (ефектно визуализиран от множество инвалидни колички). Обществото е превърнато в маса, която лесно се манипулира, чувствата са заменени от истерия и първични инстикти, любовта и андрогинното начало е сведено до медийно провокативен образ (лесбийска сцена ала попдуета „Тату“). Духовността е принизена до телесна болест, която също е публично извадена на показ чрез телесната голота, но не предизвиква обществено презрение или погнуса.
„Марат/Сад“ е сложен, множествен спектакъл, който провокира както със своята изразност, така и със своята искреност. Това е театър, който не се притеснява да назовава и показва проблемите такива каквито са и макар да изглежда краен чрез демонстрираната голота, перверзност и истеричност, той е лично съпреживян - както от екипа, който го създава, така и от публиката, седяща в салона. Тоталната провокативност, на която привидно залага постановката, се явява медиен ефект с цел (революционна) промяна в театралните практики като цяло, в обществото и във всеки отделен театрален зрител.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *