Третото издание на “Спирит ъф Бургас” започна

|
Първият ден на фестивала "Спирит ъф Бургас" (Spirit of Burgas) ни сблъсква с голяма жега, хиляди хора и очакване за страхотен купон. За разлика от миналата година влизането на територията на феста е значително улеснено, заради по-големия брой входове - добре е, когато организаторите си взимат бележка и коригират пропуските.

След известно лутане и промушване през тълпи от най-различни, колоритни гости на фестивала, се озоваваме пред „Джак Даниълс” сцената, на която варненските пънкове „А-Морал” (A-Moral) тъкмо завършват парчето си за „Кмет-кретен” за Кирил Иванов, кмета на Варна. Фронтменът Иво държи да отбележи, че кметът на Бургас явно не е кретен, щом в града вече за трета година се провежда „Спирит ъф Бургас”.
Все още е светло, а публиката е малко рехава, но това не пречи на момчетата да забиват със завиден ентусиазъм. Именно ентусиазмът бе това, с което всички банди компенсираха представянето си, борейки се със скапания звук. Но за това - после... От „А-Морал” чухме още ред хитове от дебюта им „Шутове за всички шутове” (2007), между които „2 000 000 дни”, „Ограбиха ни” и, разбира се, „Орехов прът”.
Последва кратка пауза, която доста хора прекараха в жегата пред крановете за бира, където сякаш сега се учеха да обслужват клиенти. Местата за продажба на напитки определено са от слабите места на феста тази година. Особено като се имат предвид екстремните температури, когато дори в един часа през нощта е толкова топло, че една бутилка вода може да се окаже и животоспасяваща.
Та така изтървахме и началото на Ласт Хоуп (Last Hope), една от най-емблематичните български хардкор банди. Тук вече имаше доста по-сериозно фенско присъствие, видяхме и първия wall of death, съркъл-питове и други модерни разновидности на доброто старо пого. Освен с доброто си сценично присъствие и раздаване, Ласт Хоуп са известни и със смазващия си саунд на живо. Това, което чухме на „Джак Даниълс” сцената тази вечер обаче, приличаше на дебютно демо на ентусиазирана дет банда от началото на 90-те, златните години на гадния саунд и кървавите обложки.
Миналата година звукът на същата тази сцена бе на светлинни години от това, което ни се предложи днес. А именно - абсолютна трагедия. Не е честно спрямо банда от ранга на Ласт Хоуп да получи подобно озвучаване и да звучи като пародия на себе си.
Но както и да е. На сцената вече са ”Вендета” (Vendetta), другата софийска хардкор гордост, която обаче изскача с цели три (!!!) ритъм-китари и бас. Тук вече няма мърдане, и да искаш, няма как да развалиш звука. Публиката тотално полудя. Шута отправяше непрестанни поздрави към софийската агитка, дошла на тазгодишния „Спирит”, която направи мястото пред сцената един малък ад. Това вече бе наслада за очите, а и за ушите.
Чухме доста парчета от страхотния “Amici Dei Inemici Mundi”, както и някои нови като „Време Рзделно” и „Вендета”. Признавам, че не съм чак дотам запознат с творчеството на Ласт Хоуп и Вендета, но след това, на което станах свидетел, смятам да попълня пропуските си. Съветвам ви да направите същото – струва си!
 
След това, което ни причиниха „Продиджи” (Prodigy), се дотътряме обратно до крановете за бира пред „Джак Даниълс” сцената, в очакване на Бичето. След няколко псувни и никаква бира (опитите за обслужване продължават да са само опити), от сцената се чу „Кой сега е номер едно?!” и купонът се възобнови с пълна сила. Сигурен съм, че доста от присъстващите гледат Бичето за сефте на живо, но определено имаше какво да се види. Тук вече китара не се чу, защото такава нямаше, но за сметка на това имаше два баса, подплатени със солиден дисторжън, които разклатиха зъбите на присъстващите, заедно със стабилните барабани, тромпетът и неистовите писъци на двете създания от женски (?!) пол отпред, както и на самият Бичето.
А той изкара всички хитове („Идем”, „Игри на съдбата”) както и някои не дотам известни песньовки, които въобще не бяха лоши. Сетът му ми се стори кратък, но за сметка на това - адски съдържателен. Все пак, проектът „Бичето” е повече визия и ефектни видеоклипове и по-малко музициране, така че не можем да му се сърдим.
След края на сета се отбихме до сцената „На тъмно”, където по същото време се вихреше една не по-малко забавна формация – Q-Check. За съжаление, хванахме само последните им парчета, но пък какви бяха те – класическите кючеци „Телефони” и „Доко Доко”, с як метъл, гайда и много назлобени вокали. Бандата е повече от свежа и успяваше да разсмива и забавлява публиката с доза свежи лафове между песните, шеги и закачки. Беше доста интересно да се чуят тези кръчмарски чарт-бъстъри на място като „Спирит ъф Бургас” – една невероятно разнообразно музикално преживяване.
 
Очаквайте скоро галерия със снимки от вечерта!
 

Николай Петров



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *