Трите групи и сцената

|
На 20 април в Зимния дворец на спорта в столицата групите “Ревю”, “Ъпсурт” и ”Хиподил” излязоха на една сцена.
Концертът започна доста по-късно от обявения първоначално час. Публиката изпълни постепенно трибуните и пространството в залата, където кънтяха в дискотечна последователност песни от различни изпълнители и епохи – от “I’m a Believer” на “Мънкис” през “These Boots Are Made For Walking” на Нанси Синатра до “Една българска роза”. Честно казано, не очаквах нито толкова голяма посещаемост, нито толкова приповдигнато настроение сред феновете. И когато малко след 21 часа на сцената се появи Васил Гюров, а след него и останалите от “Ревю”, за да изпеят едни от най-големите си хитове, като “Ала – бала”, “1968” и “Закуска”, залата може и да не се пръскаше съвсем по шевовете, но хората определено бяха решили, че ще се забавляват. Както и че композициите на “Ревю” са идеални за пого - нещо, което мен лично много ме изненада. Зарядът в музиката на групата явно бе разпознаваем най-вече от по-новите им композиции – на хитовата “Закуска” мощно пеене се носеше от хиляди гърла, но Васко и вокалистката Кристина не се престрашиха да дадат на публиката възможност да прояви ентусиазъм и гласови способности. А някои хора в залата си мислехме колко щеше да е хубаво под прожекторите да пееше Милена и че въпреки вихрещото се пого долу, “Ревю” навяват една сладка носталгия с размазващата сетивност на музиката си. Много по-подходящо изглеждаше след това да се появят “Хиподил”, но на сцената се втурнаха момчетата от “Ъпсурт”, чат-пат съпровождани от четири танцуващи девойки, които искрено се забавляваха, докато професионално кършеха тела около Ицо Хазарта, Бат` Венци и Буч. Тримата изпяха предимно песни от новия си албум, както и по-старите “Кълчи кълки” и “Поп-фолк”. Звукът на места в залата не бе особено добър и особено в страни от сцената бе трудно да се разпознае коя песен звучи, да не говорим за това какво се опитват да кажат изпълнителите.
Когато излязоха “Хиподил”, публиката буквално полудя. Без значение дали бандата изпълняваше стари, утвърдили се класики като “Жената”, “Момиче”, “Алкохолен делириум”, “Чифт очи” или хита “Скакауец”, половината зала се вихреше в пого, докато същевременно мощно доказваше, че знае едва ли не всяка думичка от песните. Текстовете и музиката на групата са достатъчно взривяващи, а към тях се добавяше уникалното сценично поведение на членовете на “Хиподил” - като изключим соленичките забележки на Светльо към Венци (кийборд), характерните пози, физиономии и движения на фронтмена са способни да раздвижат дори и най-апатичната аудитория. А и като цяло закачките и заиграванията между отделните членове внасят допълнителна доза настроение - в това отношение този път особено се отличи брас секцията. Музикантите от нея - с явно присъединилият се наскоро тромпетист Владо от младата група “Фронтеро” - демонстрираха великолепно изпълнение на чисто музикалните си партии. Ала като си говорим за щуротии, не се вижда често как саксофонистът разменя като залог саксофона си за фотоапарата на журналистка пред сцената и тръгва да снима колегите си, докато те продължават да свирят...
След последната песен публиката въобще нямаше намерение да си тръгва от залата, докато не чуе още нещо от любимците си.
Много лошо впечатление направи обаче поведението на същата тази публика – непрекъснато летяха хвърлени бутилки, пълни с бира, някои от които насочени и достигащи до сцената – навярно не един или двама са пострадалите сред феновете, а как не пострада никой от музикантите – това си е цяло чудо. Като се изключат тези доста важни моменти, вечерта на 20 април се оказа много интересна по отношение успешното възприемане на трите толкова различни групи. С нетърпение се очаква следващият проект на организаторите от Ескейди Саунд.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *