Тъмни сенки

|
Да адаптираш сериал за голям екран не е шега работа. В това трябва да се е убедил и самият Тим Бъртън, който в „Тъмни сенки” отдава почит на любимата си едноименна „готическа сапунка”, която е вървяла по американската телевизия между 1966 и 1971 г.
Ние, естествено, не сме гледали оригиналния сериал и няма как да сравним приликите и разликите, но филмовата адаптация със сигурност страда от прекалено многото персонажи и сюжетни линии, които не успяват да се развият напълно за 113 минути екранно време. На ниво комедиен заряд обаче „Тъмни сенки” работи безотказно и ако трябва да сме честни е добър избор за семейно забавление.
Началото е повече от обещаващо. Годината е 1752 и зрителят се запознава със семейство Колинс, което отплава към Новия свят заедно с малкото си момче Барнабас. Целият смисъл на филма е подчертан от самото начало, а именно, че човек не може да избяга от съдбата си. Колинсови пренасят от Англия в Америка не само мечтите си нов живот и богатство, но и собственото си проклятие, което ще тегне над цялата им фамилия през следващите векове, в лицето на дъщеричката на една от прислужничките им.
Годините минават и младият Барнабас (Джони Деп) е най-желания ерген в Колинспорт, градчето, което собствения му баща е изградил от нищото и което носи името на фамилията. Като всеки господар младият Колинс има своите забежки с прислугата, но голямата му грешка е, че дава напразни надежди на Анжелик Бушар (Ева Грийн), порасналата вече дъщеря, за която споменахме. Оказва се, че Анжелик е зла вещица, която не само проклина Барнабас за вечни времена, но и го превръща във вампир, като преди това омагьосва любимата му Жозет и й втълпява мисълта за самоубийство. За капак Барнабас е хвърлен в ковчег и заровен в гроб от разбеснелите се жители на Колинспорт под зоркия поглед на красивата вещица.
Това са първите пет минути от филма и встъпителната история, която трябва да ни въведе в сюжета. В следващите кадри се пренасяме два века по-късно през 70-те години на миналия век. Младата и красива Виктория пътува с влак към Колинспорт, за да отговори на обява във вестника за детегледачка на малкия Дейвид Колинс (Гъливер МакГрат). Следващите няколко минути екранно време са отделени за запознаване с наследниците на знаменитата някога фамилия Колинс, които са се отчуждили един от друг, всеки със своите странности. В заменарения замък са останали само Елизабет (Мишел Пфайфър), която се опитва да бъде семейния стожер, с дъщеря си Каролин (Клои Грейс Мориц) и брат й Роджър (Джони Лий Милър) с малкото момче, което се нуждае от детегледачка, който твърди че вижда духа на починалата си майка. Картинката се допълва от психиатърката Джулия Хофмън (Хелена Бонъм-Картър), която се е настанила в имението, за да помага на Дейвид, но всъщност е алкохолизирана циничка, която дотолкова се е вписала в обстановката, че никой нито се сеща какви са били първоначалните й задължения, нито да я изгони.
Всичко това е разказано през погледа на младата Виктория, да не забравяме, че и тя крие някаква зловеща тайна, за която тепърва трябва да научим. Точно тогава обаче гробът на Барнабас е разровен при строеж на поредната магистрала и в момента, в който Джони Деп се появява на екран филмът обръща посоката на 180 градуса и от „Зловеща семейна история” се превръща в комедийна версия на „Далас”.
Оказва се, че Виктория е всъщност любимата Жозет, която отдавна е загубил, но това вече няма никакво значение, тъй като Барнабас първо трябва да се справи с Анжелик, която е завзела бизнеса с консервирана риба и управлява целия град.
Да, Анжелик не е мръднала за 200 години, но на вещиците това явно им се отдава, а Ева Грийн е истински динамит в ролята на злата изкусителка. Джони Деп отново се оказва във вихъра си: сблъсъкът на Барнабас със съвременната цивилизация е свежата глътка въздух в целия филм и всъщност единственото нещо, което го спасява от пълен провал.
Оттук-нататък следва поредица от комични и дори понякога бутафорни сцени, които са заснети с явната цел да се харесат на цялото семейство. Докато в кадрите с Виктория сме имали чувството, че сме попаднали на някаква седемдесетарска версия на „Здрач”, след появата на героя на Деп филмът изведнъж завива и се превръща в кръстоска между „Бийтълджус” и „Семейство Адамс 2”.
Тим Бъртън е ловък играч и знае как да се хареса на шефовете на холивудските студиа, но в случая „Тъмни сенки” не оправдава дори и наполовина очакванията. Финалният кадър си оставя отворена вратичката за продължение, иначе присъствието на съпругата му Хелена Бонъм-Картър в цялата хумореска щеше да бъде напълно безсмислена.
Като цяло: гледайте без да имате някакви специални очаквания или само ако сте върл фен на тандема Бъртън-Деп.

Вълчо Калудов



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *