Университетът е гледна точка

|

Интервю с Биляна Курташева, главен редактор на сп. „Следва“


 
Какво означава „списание за университетска култура“?
Това е най-трудният въпрос. Защото университетската култура е едновременно нещо доста определено, можем да я мислим институционално, като затворена в съответните университетски сгради, но тя е и нещо по-широко, тя не е само това, което се случва в аудиториите, а и това, което се говори в кафенетата, това, което тече като някаква мисловна работа в библиотеките, това, което се случва в рамките на изследователски проекти, по разни семинари, дискусии. Дори литературни премиери, доколкото литературата ни по различни начини е свързана с академията и доколкото все още има някакъв светски, публичен живот. Така че конкретно що се отнася до списание „Следва“, то се опитва да даде някакъв четивен образ на университетската култура около Нов български университет, но се разпростира върху писането и говоренето и в други учебни заведения, даже напоследък гостуващите автори са все повече.
 
Тоест с тези автори от други университети или които не са студенти то може да се превърне в списание изобщо за култура?
Да, в някакъв смисъл би могло да се превърне в списание за култура изобщо, доколкото университетът е по-скоро поле, културно поле, той не е точно тема. Университетът е глудна точка. В този смисъл има хора, които пишат от позицията на университета за съвсем други неща (например в един брой имахме студентско есе за играта Хек), а от друга страна хора, които са извънпоставени спрямо университета, но се интересуват от университетски теми и проблеми и също имат еднакво основание да присъстват в тези книжки.
 
То е издание на Нов български университет, предполагам, че той го финансира. Смяташ ли, че би могло подобно издание да съществува самостоятелно?
Категорично не! Не ме радва този отговор, но не. Защото всеки, който е виждал списанието, знае преди всичко, че то има една прекрасна полиграфия и изобщо графичен дизайн. А това зависи не само от добрия художник – ние имаме късмета да работим с Надежда Олег Ляхова, а и от качествената хартия, качествения печат и т.н., което напоследък все по-малко издания могат да си позволят. За да съществува едно такова издание, трябва зад него да стои някаква солидна финансова подкрепа.
 
А изобщо списание или вестник за култура в България възможно ли е да бъде самостоятелно?
Може би при малко повече комбинативност – да. При много тичане, правене на проекти... Но това също е вид обвързване. Взимането на пари по някакъв проект обикновено е обвързано с отделна рубрика или тематична насоченост и изданието малко или много е принудено да обръща собствената си политика към изискванията на евентуалния спонсор. Така че, струва ми се, трърде малко са онези меценати на периодиката, които просто инвестират и оставят на самото издание да определя политиката.
 
Аз имах предвид друго – по принцип едно издание, една медиа се предполага да е самостоятелна тогава, когато тя се самоиздържа, главно от реклами и продажби, както са големите национални всекидневници и списания. Смяташ ли, че може такова нещо да се случва и при издание за култура?
Ами не е случайно, че не разбрах въпроса, защото за да се случи такова нещо с издание за култура, то в крайна сметка трябва май да се превърне в лайф стайл списание. Не за друго, а защото като че ли рекламодателите не намират повод, вкус, енергия да инвестират в такъв тип издания. Вероятно тяхната реклама не би имала и такава възвращаемост, или те поне си мислят, че не би имала. И по тази причина изданията за култура май не са предпочитано поле за рекламиране.
 
Може би друг от проблемите е, че те са със сравнително нисък тираж и съответно слабо разпространение. Как се разпространява списание „Следва“?
Списание „Следва“ първоначално беше затворено в книжарниците на Нов български университет, но напоследък вече се разпространява във всички добри софийски книжарници и може да бъде открито спокойно, при това няколко броя назад и актуалния брой. Освен това наскоро в резултат на една конференция в Свищов за академичните периодични издания успяхме да осъществим добри контакти с други университети и изобщо да се заговори за една мрежа на междууниверситетски обмен, който да включва тъкмо взаимно разпространение на изданията.
 
Тъкмо щях да те питам за тази среща и за другите издания – много ли са тези университетски издания?
Аз не бях човекът, който участва в конференцията, от името на „Следва“ и на „Varium est“ (притурка на „Литературен вестник“) там беше Лора Шумкова. Но по нейни наблюдения никак не са малко. Друг е въпросът, че повечето университети издават вестници. Или нещо средно между вестници и брошури. И в някакъв смисъл „Следва“ е стояло по малко особен начин и в първия момент не е могло да бъде възприето адекватно от останалите участници. Твърде „арт“ е, някак по-луксозно. Давам си сметка, че наистина правим нещо, което е лукс в момента за тази среда.
 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *