Уникално преживяване – Мадона в София

|
Каквото и да се каже за Мадона и особено за концерта й снощи в София, винаги ще има спорове и противоречиви мнения. Безспорно е обаче, че с над 55 000 души публика това е най-посетеният концерт в България през последните години. Очаквано, като се има предвид статута на поп кралица, който Мадона успешно защитава.
Очаквано бе и шоуто й да е истински зрелищно и пълно с изненади. Но не очаквах да е толкова въздействащо.
"Непредвидима" - това се носеше във въздуха дни преди концерта. Феновете, които вече опъваха палатки в базови лагери по ключови места около стадиона, знаят добре каква е магията. Но, както сподели в интервю и Димитър Ковачев - Фънки, никой не може да знае кога Мадона ще реши да се появи на сцената, нито как. Може да закъснее час, два...
Е, този път не се наложи да чакаме... твърде много. След чудесния сет на още по-чудесния Пол Оукънфолд, самият той звезда от голяма величина, се отвори проточваща се пауза, чийто край бе малко преди 22 часа. Видеото "Sweet Machine", трон и - кралицата.
В такива моменти това, което се случва на сцената, заличава напълно всякакви предварителни планове за безпристрастност, запаметяване на подробности и т.н. Пред очите ти се разиграва нещо, което за милионен път потвърждава крилатия шекспиров цитат - "Целият свят е сцена". Сцена, на която една от най-талантливите актриси (не в киното, а в живота) играе поредното преставление и покорява поредната публика.
Четири тематични части на концерт, продължил близо два часа, и много повече роли, в които Мадона влиза и излиза съв завидна лекота и неизчерпаема енергия.
Нямаше как точно на рождения ден на друга кралска особа - преждевременно напусналият ни Крал на попа - кралицата да не отдаде своята почит. Чухме части от парчета на Майкъл Джексън ("Beat It", "Thriller"), видяхме бялата ръкавица, стъпките от "Лунната походка"... Отрепетирано до последния детайл, но все пак - затрогващо.
Какво ли нямаше на сцената - освен трона, там се подвизаваше ролс-ройс (по време на "Beat Goes On"), цял сонм танцьори и танцьорки, изумителни, буквално главозамайващи декори, украинската циганска група "Трио Колпако", с които "La Isla Bonita" придоби съвсем друг привкус, и какво ли още не.
Мадона пя, танцува, говори. Независимо от звездната величина, феновете й я усещаха реална и близка. Скъпоценното чувство за контакт, за общуване с публиката бе налице и даде допълни проценти за постигане на абсолютното съвършенство, включващо класа, професионализъм, желязна дисциплина, талант, зрелище и човешката топлина на общуването.
Чухме мегахитове: "Frozen", "Ray of Light", "Like a Prayer", "Vogue", "Music".
Доброто старо велико диско: "Holiday", "Celebration".
Новички неща: "4 Minutes".
Разтърсване с "You Must Love Me", "Devil Wouldn`t Recognize Me", "Rain" (преплетен с чувственото парче "Here Comes the Rain Again" на Юритмикс).
Не чухме бис, защото Мадона не пее бисове. "Game Over" съобщиха екраните - и точка. Кой откъдето е - феновете към подготовка за следващото си докосване до нея, Мадона - към последните концерти от турнето "Sticky & Sweet" в Израел, останалите не толкова вманиачени - към осъзнаването на това, което ни се случи. И натрапчивото усещане, че нямаш търпение да го преживееш отново и отново. Като с наркотик. Като с магия.
Какво казва телевизия ММ - "Вижте музиката". Видяхме я. ММ като Музиката и Мадона. Като Магията на Мадона.
 

Николай Петров



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *