Федя Филкова: “Чрез писането живеем допълнително”

|
Федя Филкова е поетеса и преводачка на немскоезична поезия и проза. Авторка е на стихосбирките "Цветя с очите на жени" (1982 г.), "Нежен въздух" (1986 г.), "Рисунки в мрака" (1990 г.) и "Крехко разпятие" (2000 г.). Тази година със знака на издателство "Сиела" излязоха двете стихосбирки „Моята твоя любов” и „Второ сърце”.

Тази година издателство „Сиела” издаде две ваши стихосбирки. По какво се различават и по какво си приличат те?
Двете ми стихосбирки – „Моята твоя любов” и „Второ сърце” – са събрани на принципа „две в едно”, дори по този повод си позволявам да цитирам един куплет на Гьоте от стихотворението му „Гинго билоба”:
Същество ли е, което
се дели в духа си скрит?
Или две са под небето,
но като едно на вид?
Та и моите книжки, две под небето, но едно на вид.
Разделих ги, защото първата книжка е с 39 стихотворения, които са посветени на Николай – съдбата ме дари с щастието 39 години да бъда до големия български поет Николай Кънчев и сега, след неговата внезапна смърт, това е най-малкото, с което мога да отвърна за благодарност.
 
Рисковано ли е такова начинание – две стихосбирки за относително кратък срок?
Всичко крие риск, същевременно през годините едва ли съм досадила на евентуалните си читатели – предишната ми книга „Крехко разпятие” беше преди девет години.
 
Крие ли рискове самото писане на поезия?
Писането на поезия е мирно занимание и крие дотолкова рискове, доколкото истинското стихотворение изисква да си признаеш всички слабости и вини, а така ставаш уязвим. Така че рискът е за самия поет, за никого друг. Какво по-благородно занимание – единствено ти да си потърпевш!
 
Ако „Второ сърце” беше цикъл картини или музикален албум, какви щяха да са те, каква е образността и музикалността на стиховете в сърцето на автора им?
Доколкото поетическата ми дързост позволява да правя сравнение, би ми се искало стихотворенията ми да наподобяват малките картини на прочутите фламандски майстори от 16 и 17 век – живопис на страстта – ясен, пестелив и прецизен до болка рисунък.
А що се отнася до музиката, ще цитирам любимата ми поетеса и писателка Ингеборг Бахман: „Най-чистата, най-горчивата и най-сладка музика е само една съвършена вариация на предоставената ни, ограничена от света тема.”
 
Изкушавала ли Ви е прозата понякога?
Като читател и преводач през годините прозата винаги ми е била любима, лошото е, че напоследък се поддадох на изкушението й и започнах да пиша разкази, но както се казва в едно стихотворение на Кавафис, все още съм на първото стъпало.
 
Какво Ви вдъхновява?
Това за вдъхновението е доста сложен въпрос, при всички случаи то идва в редките мигове на върховно съсредоточаване в думите, в езика, иначе самото писане е от недостиг на живот, просто чрез писането живеем допълнително.
 
Вие сте изтъкната преводачка – сама ли бихте превела собствените си стихове или предпочитате интерпретацията на външен творец?
Позволете ми едно уточнение, аз не съм изтъкната преводачка, изтъкнати преводачи в българската литература са Пенчо Славейков, Георги Михайлов и неколцина други, аз просто с любов и добросъвестност съм превеждала любими мои автори като Ингеборг Бахман, Криста Волф, Ернст Яндл, в случая най-многото един добър литератор и преводач.
А що се отнася до това дали сама бих превеждала мои стихове на немски език, понякога съм го правила, но приложно, така да се каже, иначе истинският превод е само тогава, когато превеждаш на езика, в който си роден, само тогава можеш напълно свободно да се движиш сред неговия необят.
 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *