Фейт Ноу Мор на “Спирит ъф Бургас” – музика за душата

|
14 август, петък, Бургас – краят на работната седмица в разгара на лятото, морски град. Задръстванията са нещо очаквано, потоците хора – също. Но не и в размерите, в които заляха столицата на Южното Черноморие – до степен да се превърнат във витаещо предчувствие за катаклизъм. Поводът и причината беше само една – второто издание на фестивала „Спирит ъф Бургас”, известен още и като „Духът на Бургас”, „Спирит ъф Бъргъс” и „Концертът на Фейт Ноу Мор”.
Не беше неочаквано първата вечер на феста да събере много хора – повече от миналата година и като прогнози – повече от следващите два дни. Но едва ли някой, включително организаторите, са очаквали приливната вълна, която придойде към бургаския бряг, но не за да гледа как „фарът созополски светка”, а да се забавлява, танцува, пие, среща с приятели и – в по-голямата си част – да види калифорнийската петорка.
Като казвам – неочаквано много хора, имам предвид проблема, който възникна с влизането на фестивална територия – до 22 часа и малко след това пред главния вход значителна по размери тълпа се опитваше да се добере до сцените. Поради пропускателния режим, целящ да осигури максимална безопасност, хората влизаха на порции, което предизвика забавянето и острото недоволство на феновете. За щастие положението се нормализира и преди гига на Фейт Ноу Мор всички бяха на позиции.
Символично „Спирит ъф Бургас” 2009 беше открит от D2 с изпълнението им на голямата сцена. Наблягайки на англоезични парчета, те бяха радушно приети от набъбващата тълпа. Излезлите след тях Дредзоун вложиха всичко от себе си, за да запалят хората с пламъка на любопитния микс от стилове, който е тяхна запазена марка. Въпреки това публиката прие много по-възторжено последвалите ги Паникан Уайаскър, които се радват на заслужено голяма фенска маса. Който има дори и бегла представа от групата, знае, че е достатъчно само да се напише: Нуфри се раздаде. Останалото се подразбира.
През това време пред Go!Dutch сцената се навъртаха малко хора – нейният пик бе в по-късните часове на нощта (или по-ранните на следващия ден, както предпочитате). Салса сцената се радваше на по-голяма популярност, отколкото миналата година. На изключително голяма популярност се радваха щандовете за продажба на бира – пред разположените край големите сцени се виеха внушителни опашки.
На тъмно” бе събрала хардкор и пънк групи, които излизаха, изстрелваха откоси яростни звуци, завихряха пого и се оттегляха, без да разберем името на групата. Не беше улеснение и това, че графикът по едно време леко се размести.
Сцената за блус и джаз, приютила тази година традиционния бургаски Блус фест, радваше почитателите на тези музикални стилове с добър подбор на качествени банди, сред които и атракцията за вечерта – Real FAM Blues Kids от Румъния, които въпреки крехката си възраст показаха не само добро владеене на инструментите, а и изумително чувство към музиката.
Втората по големина сцена – Jack Daniel’s – закономерно бе привлякла голямо количество почитатели на по-твърдия звук и се радваше на много по-голяма популярност, отколко при първото издание на фестивала.
 
Магнитът, който привличаше хиляди хора към главната сцена, се появи малко след 23:15 в лицето на Майкъл Бордин, Уилям Гуд, Розуел Ботъм, Джон Хъдсън и Майк Патън. Само появяването им беше достатъчно, за да подлуди публиката, а откриващото „Reunited” недвусмислено заяви какво ни очаква. Лудост на сцената, гениална лудост, бликаща неудържимо, без почивка, в безброй лица, всички фокусирани като в мощен лъч в емблематичната фигура на Майк Патън. Фенове, които крещят гръмовно и заглушават извечния шум на тъмното море, докарани до екстаз от любимците си. Какво ли нямаше в сетлиста – залпове, салюти, приливни вълни, по-спокойни води... Парчета, останали в историята на музиката, великолепни кавъри („Easy”, “I Started a Joke”...), химни на цяло поколение... Каквото ви душа иска. Над час и половина Фейт Ноу Мор вилняха на сцената. Раглобиха всички на парчета и пак ги събраха. Няколко пъти. И след като слязоха от сцената, фестивалът за миг утихна. За кратък миг въздъхна, потръпна удовлетворено и след това купонът продължи - както си му е редът - до зори.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *