Фестивал на Пиер Паоло Пазолини в Дом на киното

|
Пълна ретроспектива на творчеството на Пазолини ще се излъчи от 27.03. до 16.04. в Дома на киното.
Пиер Паоло Пазолини е сред най-противоречивите и провокативни кинематографисти, постигнали международна слава. Нашумял през 60-те години, Пазолини надскача своите връстници, вдъхновени от Новата вълна, намирайки вдъхновение за творбите си не от други филми, а от изкуството, литературата, фолклора и музиката. Той е и сред неколцината режисьори от своята епоха, които се концентрират не толкова върху процеса на снимане, колкото върху темите, които ги вълнуват, пренасяйки на екрана въздействащото отчаяние от живота на ръба.
Пазолини е роден в Болоня на 5 март 1922 г. Син на военен офицер, той израства в различни краища на страната и започва да пише поезия едва 7-годишен. Докато учи в Болонския университет, през 1942 г. публикува първата си поетична книга – “Поезия от Казарза”. Година по-късно се записва да служи в армията в последните месеци на Втората световна война, а след обявяването на капитулацията на Италия е пленен от германците. Скоро избягва и се скрива в малкото градче Казарза, където живее няколко години. Става член на комунистическата партия през 1946 г., но е изключен 3 години по-късно, тъй като е арестуван за „морално позорене”. Въпреки това той остава под влиянието на марксистката доктрина, намирайки вдъхновение в частност в трудовете на Антонио Грамши и неговата вяра в революционната сила на италианското селячество.
На 2 ноември 1975 г. Пазолини е брутално убит. След като пребива режисьора до смърт, убиецът му го прегазва няколко пъти със собствената му кола. Въпреки по-късните спекулации, че убиецът е мъжка проститутка – един от обитателите на улицата, пресъздадени така убедително на екрана в неговите филми – мистерията около неговата смърт остава неразгадана.
Филмите, които можете да видите в Дома на киното, са:
Безделник / Accattone
1961, 116’
с Франко Чити, Франка Пазут, Силвана Корсини, Адриана Асти
Номинация за БАФТА ’62 за чуждестранен актьор на Франко Чити


Гневът / La Rabbia
1962, 53’, документален

Декамерон / Il Decameron
1971, 111’
с Франко Чити, Нинето Даволи, Анджела Луче, Силвана Мангано
Берлин ’71 – Специалната награда на журито

Евангелието на Матея / Il Vangelo secondo Matteo
1964, 137’
с Енрике Ирасоки, Маргерита Карузо, Сузана Пазолини, Нинето Даволи

Венеция ’64 – Специалната награда на журито (поделена с Хамлет на Григорий Козинцев)
3 награди на Италианските киножурналисти – за режисура, операторско майсторство в черно-бял филм и костюми
3 номинации за „Оскар” ’66 – за музика, сценография и костюми в черно-бял филм

Едип цар / Edipo Re
1967, 104’
с Франко Чити, Силвана Мангано, Алида Вали, Кармело Бене, Нинето Даволи
Награда на Италианските киножурналисти за сценография
Венеция ’67 – Конкурсна програма

Записки по един филм за Индия / Appunti per un film sull’India
1968, 35’, документален

Записки по една африканска Орестиада /
Appunti per un’Orestiade africana

1970, 65’, документален

Земята, видяна от Луната / La Terra vista dalla luna
1966, 31’
със Силвана Мангано, Тото, Нинето Даволи

Изварата / La Ricotta
1963, 35’
с Марио Чиприани, Орсън Уелс, Лаура Бети

Какво са облаците? /Che cosa sono le nuvole?
1967, 22’
с Тото, Нинето Даволи, Лаура Бети, Адриана Асти, Доменико Модуньо

Кентърбърийски разкази / I Racconti di Canterbury
1972, 110’
с Хю Грифит, Лаура Бети, Нинето Даволи, Франко Чити, Пиер Паоло Пазолини
Берлин ’72 – „Златна мечка”

Кочина / Porcile
1969, 98’
с Пиер Клеманти, Франко Чити, Нинето Даволи, Жан-Пиер Лео, Ан Вяземски, Уго Тоняци, Марко Ферери

Любовни срещи / Comizi d’amore
1964, 90’, документален / documentario
с Пиер Паоло Пазолини, Алберто Моравия, Чезаре Музати, Ориана Фалачи, Антонела Луалди, футболистите от отбора на „Болоня”, Пепино ди Капри

Мама Рома / Mamma Roma
1962, 115’
с Ана Маняни, Франко Чити, Еторе Гарофало, Силвана Корсини
Венеция ’62 – Конкурсна програма

Медея / Medea
1970, 118’
с Мария Калас, Джузепе Джентиле, Масимо Джироти, Лоран Терзиеф

Птичища и птички / Uccellacci e uccellini
1966, 88’
с Тото, Нинето Даволи, Феми Бенуси
Награда на Италианските киножурналисти за най-добър актьор на Тото
Кан ’66 – Конкурсна програма

Сало или 120-те дни на Содом / Salo o le 120 giornate di Sodoma
1975, 116’
с Паоло Боначели, Джорджо Каталди, Умберто Куинтавале, Инес Пелегрини

Стените на Сана / Le Mura di Sana
1971, 14’, документален

Сцената с хартиеното цвете / La Sequenza del fiore di carta
1969, 12’
с Нинето Даволи
Берлин ’69 – Конкурсна програма

Теорема / Teorema
1968, 98’
със Силвана Мангано, Терънс Стамп, Масимо Джироти, Ан Вяземски,
Андрес Сублет, Лаура Бети, Нинето Даволи
Венеция ’68 – Награда за най-добра актриса на Лаура Бети


Цветът на хиляда и една нощ / Il Fiore delle mille e una notte
1974, 130’
с Франко Мерли, Нинето Даволи, Инес Пелегрини, Франко Чити
Кан ’74 – Голямата награда на журито

Пазолини и смъртта. Едно напълно интелектуално криминале
Pasolini e la morte. Un giallo puramente intellettuale

2005, 52’, документален
 

По материали на Дом на киното и София филм фест




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *