Философията на една спирка, разчетена от Галя Ушева

|
„Берлин” и „Спирката на бургаската гара” - това са двете части на една изложба, подредена от фотограф-художника Галя Ушева в галерия „13-то стъпало” в Бургас.
Чернобелите фотографии интригуваха близки, приятели и почитатели на Галя, дошли да я поздравят и чуят. Там беше и зам. областният управител Златина Дукова. Внушително цветно и ароматно петно в класическата черно-бяла експозиция внасяха множеството цветя, подарени с обич и признание към таланта на Галя Ушева.
Какво може да свързва двете места - култови сами по себе си за градовете, в които се намират? Отговорът е кодиран в текстовете, с които започват двете части на изложбата. Първият - „Мъдрост: Мое. Всичко е мое. Пролуката, през която гледам хората, които виждам. Изпитанията, които понасяте. Всичко е мое и мъдростта е, че мога да го споделя с вас това всичко и пак да си остане мое. Завинаги.”
Цикълът „Берлин” е резултат на едногодишно наблюдение от балкона на апартамента, в който е живяла в Берлин, близо до площада на бежанците. На него преди много години се е извисявала Бохемската църква. Немският император Фридрих Втори е приел прогонените протестанти и им е дал място, където да се заселят и да си построят църква-разказва Галя Ушева. Втората световна война опустошава всичко. Днес е останал площадът като символ на толерантността, превърнал се в култов културен център за изложби, концерти, прожекции на филми.
В годините преди погрома на това място е имало барелеф, който изобразявал бежанците. И сред тях-жена с денк на главата, скътал най-ценните неща, с които се тръгва на път.
Идеята е в символа на личното пространство. Фотосите са запечатали различното осветление през четирите сезона. Различното настроение. „Има много голяма символика в нещата, които нахлуват в живота ни. Но постоянното е вярата. Църквата остава непроменена. Денкът с ценностите си стои и е готов. Ако утре решим да тръгнем, ще тръгнем, независимо кой е влязъл в нашия живот и си е отишъл. Дошъл е друг. Накрая завалява сняг. Остават стъпките от всичко онова, което се е случило и е минало през нашето лично пространство" - споделя идеята си фотограф-художничката, която я привлича и провокира през годините. Продължава и в поредицата „Спирката на бургаската гара”.
След седеммесечно наблюдение Галя си изяснява философията на това място. И когато започва да снима, вече знае какво иска да покаже. „Господ беше добър и ми изпрати всичко, което исках да имам и да се случи” - казва майсторката на обектива.
Чакането на спирката е онова време, в което човек може да се абстрахира от другите и да открадне минутки лично за себе си. Да почете, да поговори по телефона, да се целува, да пренареди деня си. Понякога автобусът е празен. Няма ги хората. Но желанието за път, за движение остава. А всички пътуваме нанякъде.
Събран от авторката в текст цикълът „Спирката...” изглежда така: „Началото и краят на едно пътуване. Време в безвремието, което е единствено наше. Бързаме... Чакаме? Срещаме се и се разделяме... Спираме, за да продължим. До следващата спирка.”
Поредицата фотоси „Спирката на бургаската гара” Галя Ушева прави специално за Международната седмица на фотографията в Пловдив през миналата година. Привлича я темата на конкурса, на който е гост, „Награда за съвременно българско изкуство” - „Социална фотография”
Галя много цени изводът на свой приятел от поредицата „Спирката...” - „Ти пак показа, че човек може да излезе 500 метра от къщи и да намери изкуството, и да направи една изложба”. Така е, казва Галя сега. Нещата са около нас - хубави, жизнени. Остава да протегнем ръка и да ги намерим.
Пристрастието си към черно-бялата фотография Галя обяснява цветно. В черно-бялото има много нюанси - тонове и полутонове, които се сменят от светлината. Те събират пространството и го натоварват с друго настроение.
Фотограф-художник Галя Ушева има над 20 самостоятелни изложби в Германия, Франция, Турция, Гърция, Португалия, България. Тя създаде Първия частен пленер „Мариграфия”-рисуване с морето, в който две години участваха наши и чужди майстори на обектива. Сега пленерът ще почака по-добри времена.
 

Радка БАЛЕВА



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *