|
Пиесата на Реза се основава на сходни като сюжет, но различни като емоционален заряд три части, които в своята цялост изграждат своеобразна философия на ежедневието. Неочакваното посещение и личностното и социално противопоставяне (адекватно на обществения ценностен модел за успех на всяка цена) изправят две семейни двойки пред неумението за пълноценно общуване. В наглед конкретизирания до семейно - битовите взаимоотношения диалог, който буди смях, а може би и съчувствие, прозират силно драматични теми като неспособността за социално утвърждаване, безсмислието на етичните норми, които потискат личностната неповторимост и създават лъжлива представа за правилно/неправилно поведение. А също разпадането на семейната общност - семейството се явява съвкупност от индивидуалности, способ за продължаване на поколението и жертвоготовността или липсата на такава са само опит за измамното му запазване. Както и за затвореността на научните кръгове, които налагат определена цикличност на научното утвърждаване, често заменяйки творческия интерес с кариеризъм.
Същността на текста обаче е в градацията на емоционалните състояния на героите. Сервилниченето е подменено с истеричност и безсилие, лицемерието с арогантност и жестокост, депресивността с маниакалност, псевдоинтелектуалността с цинизъм. Тук трябва да се отбележи великолепното комплексно изпълнение на четиримата актьори Снежина Петрова, Емануела Шкодрева, Владимир Пенев и Атанас Атанасов, които центрират вниманието на публиката около естественото си и многоаспектно изпълнение. А също оригиналната музика на Калин Николов, която съизмеримо допълва сценичното им превъплъщение.
Но това, което трансформира „Живот х 3“ от актьорска в концептуална постановка е уникалната сценична среда (сценография на Даниела Ляхова). Сцената е отделена от салона на театъра с прозрачна стъклена преграда, която затваря актьорите в бялата стерилност на пространството (алюзия за масовата повтаряемостта на взаимоотношенията им и начин за акцентиране върху емоционалните им състояния). Характерът на осветлението и на материала превръща за тях тази преграда в звукоизолирано огледало и те, напълно откъснати от възможните реакции на публиката, съсредоточават изпълнението си единствено до кръга на своите герои (познат подход на режисьора Явор Гърдев от предишния му спектакъл „Марат/Сад“, където отново сценичното изпълнение бе ограничено само за себе си за сметка на неговата видеоверсия).
От друга страна плътната прозрачност на преградата създава усещането за воайорско наблюдение, за тайно надничане в чужд прозорец, а подсилената звукова достъпност, която се предоставя на театралната публика чрез микрофоните и високоговорителите, препраща към шпионския надзор. Перфектната звукова изчистеност на репликите напомня за радиотеатър, а разиграваното изпълнение - за възможната му смислова представа. Всъщност трябва да се допълни, че разделянето на публиката от актьорите чрез преграда е характерно за спектаклите на Явор Гърдев („Квартет“, „Марат/Сад“), но мислената автоцитатност е по-скоро вграждане в парадигмата на творческата му концепция, още повече, че до момента затвореността бе прозрачна, лесна за преминаване, докато сега се акцентира върху нейното фактическо ограничаване.
Интересната сценична версия, фарсовата комичност и вложената кинематографичност на текста, талантливото актьорско изпълнение и нетрадиционният режисьорски подход определят „Живот х 3“ като един от пълноценните спектакли на новия театрален сезон.
Спектакълът можете да гледате в Театър 199 на 12, 17 и 25 октомври от 19:30 часа!
