Финалът на Спирит ъф Бургас 2011 – рок до сутринта

|
Ако може да се търси някакъв идеен замисъл в построяването на лайнъпа за тазгодишния Спирит ъф Бургас, той определено е в третия ден, който изчерпателно може да се опише с една кратичка, но съдържателна дума - рок.
Още Пиромания ни го показват с музиката си - те са първите изпълнители на главната сцена. Групата е достатъчно известна сред посетителите на феста и това си личи по количеството хора, което събира. Рокът им, или алтърнативът, ако предпочитате, е здрав, но свеж, някак излъчва позитивно настроение - и публиката няма как да не го хареса. Това е второто участие на Нуфри за "Спирит 2011", след като във втория ден го видяхме като вокал на Bastardolomey.
След Пиромания сцената е на Скиндред (Skindred), които забиват доста тежка музика. Стилът им е трудно определим - основно хардкор, който обаче от време на време залита към хип-хоп ритъм, а на моменти се чуват направо ямайски реге вокали. Всичко това е подкрепено стабилно от няколко бесни китари. Тази бъркотия от стилове е чудесна подготовка за хедлайнърите Дефтоунс (Deftones). Дали в очакване на тях, или просто защото са фенове на Скиндред, доста хора се наслаждават на музиката им, клатейки в ритъм глави.
И ето, че великият момент настъпи. Не, няма повече чакане, това тук и сега е миг, който никой от хилядите хора на главната сцена няма да забрави. Дефтоунс излизат в целия си блясък, а когато Чино Морено се появява на сцената, публиката просто е във възторг.
Когато пиша за хубави концерти, обикновено използвам различни по тежест синоними на „много яко”. „Размазващо”, „разбиващо” и подобни са ми любими клишета. Но няма група, която да ги въплъщава по-точно от Дефтоунс. Ако трябва да ви спестя описанията и да предам целия концерт в една-единствена дума - убийствено. Дефтоунс са унищожителни, музиката им гази и мачка. Като земетресение разтърсват и преминават през тялото ти, а след това се чувстваш замаян, изтощен и много щастлив.
Чино направи истински фурор на сцената. Малко са изпълнителите, които са толкова отдадени на музиката и феновете си, толкова непосредствено поддържат контакт с публиката и така сърдечно се раздават. Този човек усеща музиката си, той е музиката си. Той и още няколко десетки хиляди души.
Чино буквално непрекъснато препускаше от единия до другия край на сцената и обратно. Не се спря нито за миг - скачаше по колоните, по платформите - специално за групата беше изградена платформа на самата сцена, от която Чино пя по-лиричните моменти в песните си.
"Diamond eyes" е първата песен, а звукът е, както казах, смазващ. Следват парчета като "My Own Summer", "Sextape", "Bored", "Lifter", "Be Quiet and Drive". Всяка песен е експлозия, ново избухване. Колкото и мрачна да звучи музиката на Дефтоунс, когато си слушаш албума им вкъщи, на живо дори най-тъжните песни са кълбо от енергия, щастлив музикален вихър. Не само перфектното изпълнение, но и отдадеността на Чино правят изживяването на всяка една песен уникално.
Някъде измежду последните песни идва време и за кулминацията - "Change". Още в първите секунди феновете, разпознали песента, изкрещяват неистово от радост. Няма да се учудя, ако от другата страна на Черно море някой е чул как хиляди хора пеят "Change" на плажа в Бургас. Тук вече дори „размазващо” и „разбиващо” не стигат като определения.
И веднага след нея тръгва "Passenger", при която ситуацията е горе-долу същата, а Чино се катери по колоните и пее с цяло гърло, както, между другото, и всички в публиката.
Няколко песни по-късно, неизбежно, идва краят. Малко разочароващо, бис няма. Но никой не може да е разочарован след помитащия концерт на Дефтоунс. Феновете дълго ще изживяват последиците от ударната вълна.
Лефтфийлд. Снимка © Илиян Ружин
Каквото и да пуснеш след такъв концерт, няма да е много адекватно. Организаторите са избрали електронна музика и ни представят Лефтфийлд (Leftfield). Всъщност те вече имат доста фенове. Наскоро събрала се отново, формацията е един от пионерите в съвременната електронна музика. Стилът им редува хаус, техно и транс и ги съчетава с реге и хип-хоп елементи. Те си имаха вокалист, който непрекъснато надъхваше публиката. На Спирит ъф Бургас Лефтфийлд определено имаха своите почитатели. Със статут на легенда в електронната музика, те са интересни да се чуят, но извън вече създадените си фенове сякаш не успяха да привлекат много нови слушатели.
Завиваме към сцената на Jack Daniel`s за още малко рок и среща с прекрасната Анеке (Anneke Van Giersbergen). Бившата вокалистка на The Gathering беше очаквана с нетърпение за втори път в България. Предишното и гостуване бе в София заедно с Дани Кавана. Сега я виждаме на сцената с бенда й - очарователна и невероятно мила. Жените в метъл музиката имат уникалната способност да изглеждат едновременно крехки и силни, но винаги с много магнетично присъствие. Стилът на песните на Анеке малко напомня на приказка. Гласът й е много специфичен - нежен, но силен. На моменти кротък и спокоен, а в други - непоколебимо уверен. Лъчезарна и усмихната, тя оставя в плен всички дошли да я гледат. Започва с метъл, но последните й песни са, както самата тя казва, любовни - нежни, лирични, разтапящи.
Същата вечер сцената на Jack Daniel`s откри с изпълнение на Der Hunds, които така и не успяхме да чуем на втория ден от Elevation в Разлог. Техният чудесен, но малко мрачен рок привлече доста хора.
След тях чухме унгарците от Insane, които без много да се церемонят забиха качествен хардкор с малко лирични моменти за цвят.
Единствено незасегната от рок вълната си остана джаз сцената. На нея откриха сладурите от Румъния, наречени Moonlight Breakfast. Те правят лек, приятен за слушане джаз, който на моменти напомня на чилаут, но би могъл недобросъвестно да бъде наречен дори поп. Смесват сладки вокали с диджей, барабани и малко бас и се получава учудващо добра комбинация. Вокалистката е весела и симпатична - напомня на нещо средно между Ейми Уайнхаус, Лили Алън и дамата от Asteroids Galaxy Tour. След тях чухме момчетата от Freestyle, които забиха свеж лек фънк, китарен джаз с блус вокали и даже малко реге. Накараха без проблем публиката да танцува и да се забавлява с тях, защото са много непосредствени и весели.
Равносметката за Спирит ъф Бургас 2011 е три невероятни дни с музика, слънце и море. Чухме толкова много неща - джаз, блус, реге, фънк, алтърнатив, хардкор, рок, метъл, хип-хоп, дръм енд бейс, хаус, много неща, които не могат да се определят като стил - и всичко това качествено. Фестивалът доказа, че има много български групи, които правят качествена авторска музика, и си заслужават да бъдат чути и от хората, които не ползват Майспейс. Освен това ни доведе големи звезди в стилове, които не са сред най-популярните, но са толкова обичани. На всичкото отгоре организационни неуредици почти нямаше. Въпреки че това не е най-силният Спирит, който Бургас помни, фестивалът беше доста успешен - той е може би най-мащабното музикално събитие от този тип у нас. Духът на Бургас е чудесен. С нетърпение чакаме средата на август през 2012 г.
 
Десислава Гичева


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *