Фламенкото на Томатито – южен плод в края на ноември

|
На 27 ноември в зала 1 на НДК, само няколко дни след обявяването на фламенкото за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, имахме удоволствието да се насладим на частица живо изпълнение от най-големите майстори на фламенко китарата.
Хосе Фернандес Торес, или, както е известен в цял свят, Томатито, дойде по покана на Джаzz + заедно с любимата си формация – китаристът Ел Кристи, перкусионистът Рамон Порина, танцьорът Хосе Майа и певците Гийермо Хименес и Симон Монтеро, за да представи творби от албума си “Aguadulce” (2004).
Преди началото на концерта испанският посланик в България Хорхе Фуентес представи изпълнителя, като го нареди сред тримата най-добри фламенко китаристи в света, заедно с Камарон де ла Исла, който вече не е между живите, и Пако де Лусия, когото ще можем да чуем в зала 1 на НДК на 9 ноември.
Томатито и музикантите му излязоха и направо засвириха - без думи и обяснения. Китаристът каза няколко думи на испански едва към края на концерта, изречени толкова бързо, че по-голямата част от залата не ги разбра, а след това представи формацията си. Но всъщност онази вечер наистина нямаше нужда от думи. Дори когато пееха Гийермо Хименес и Симон Монтеро, нямаше никакво значение какви са думите и за какво се говори в песента. Фламенкото е толкова експлозивно експресивно, че ако не го почувстваш в мига, в който пръстите ударят струните, нищо друго не може да те спечели; но почувстваш ли го, никога не те пуска от своя плен.
Гийермо Хименес и Симон Монтеро с характерни фламенко и цигански вокали разкъсваха песните със силата на болката, която никога не свършва, но сякаш не искаш да свършва, защото с нея намираш сила. Уменията на перкусиониста Рамон Порина омагьосаха публиката със забързания ритъм, в които тупти и сърцето на фламенкото. Танцьорът Хосе Майа, блед и сериозен като смъртта, целият в черно и червено, в костюм, който не свали почти до края, с разпилени дълги коси, танцува като бесен, като луд, като обладан от дух - духа на музиката на андалуските цигани. И в центъра - Томатито, с полуусмивка, прегърнал китарата до сърцето си, извличащ от струните й своето фламенко, с което покори публиката пред себе си.
В концерта на Томатито трите елемента на този жанр - музика, танц и песен - се редуваха да взимат надмощие и освен помитащата емоция, която се лееше от сцената, бе интересно да се наблюдава и взаимодействието между тях, безмълвното редуване, поемане на водеща роля, отстъпване, като вълните на разбушувало се море. Без да свири съвсем традиционна музика, смесвайки фламенкото с джаз елементи, пречупвайки го през своята гледна точка, Томатито успя да извлече есенцията му и да я поднесе на всички в залата, да ги запали с кървавочервения пламък на музиката от гореща Испания.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *