Фотоизложба – портрети сред минарета и ръкописи

|

Изложбата „Портрети сред минарета и ръкописи” ще бъде изложена в периода 15–31 януари 2013 г. в Червената къща като част от Sofia MENAR Film Festival, организиран от „Позор”. Изложените фотографии могат да се превърнат в допълващ фестивала елемент, отразяващ профила на няколко мюсюлмански села в югозападна България. По този начин съпоставени, животът и ежедневието от Близкия Изток и Северна Африка до крайните граничните територии на днешна България, поставя въпроса за „наше–чуждо”, за „далечно–близко”, за „минало–настояще” и за параметрите на тяхното осмисляне от публиката.


През юни 2012 г. департамент Ориенталистика в Нов български университет организира семинар, посветен на библиотеката към джамията в с. Чепинци, Средни Родопи. Построена върху основите на стария храм, джамията се отличава с двете си минарета – архитектурен елемент, нехарактерен за територията на днешна България. Въпреки нейната късна датировка (джамията е издигната последното десетилетие на XX в.), тя играе ролята на своеобразен „пазител” на богата колекция от ръкописи и книги, което прави библиотеката с хранилището не по-малко интересна от колекцията на Ориенталския отдел към Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, гр. София.



Архивът на джамията е съставен от над 800 старопечатни книги на арабски и персийки език; арабски и османотурски ръкописи (поезия и калиграфия), събрани в 350 тома и над 3 000 единици документален архив от лични, семейни и обществени документи. Наличният обем литература от джамийския архив е разпределен и според съдържанието – астрономия, ислямско право, философия, хадиси (предания за думите и делата на пророка Мохамед), риторика, тед-жуит, история, етика, музика за изпълнение на ислямски религиозни текстове и др. Колекцията включва и полица от Банк Империал Отомани от 1877 г. и един уникален екземпляр на Корана, датиран от XIV в. Поради златното мастило, използвано за изписването на част от текста и украсата на страниците, той е прочут и до днес като „Златния Коран”.

Що се отнася до фотографирането на ръкописи… преминавайки тънката граница на документалното заснемане, превърнахме снимането в нов вид „ръкописно” ангажирана фотография. Арабското, персийско и османотурско писмо са наслада за сетивата – те могат да бъдат прочетени, чути, изпети, осмислени, почувствани, но едновременно с това могат да бъдат и видени. Защото в своята цялост текстът е носител на информация. Но той може да бъде разгледан и като писмена форма, отличаваща се със своята симетрия на буквите, интервали и графично оформление, което вече го отнася към категорията на визуалното. По този начин един документ, било то османски исторически или арабска поезия, преминава границите на съдържателните характеристики и идеология и се превръща в средство за изразяване – едно средство, което се отличава с размер, форма, цветност и шрифт…

Целта на пътуващия семинар до с. Чепинци беше допълнена от идеята за фотографска изложба след посещението на библиотеката с хранилището. Така студентският проект, замислен първоначално като запознаване с литературата на архива, доби фотографски и дори антропологичен нюанс. Следвайки опростената схема „артефакт–пазител–дом на пазителя–естествена среда”, в продължение на няколко дни документирахме ежедневието на най-възрастните хора в с. Чепинци и в околните села – с. Оглед, с. Рибница и с. Грамаде.

В последните години жителите на някои от тези села не наброяват повече от 200 човека. Въпреки това, отдалечеността от „града” и затишието от хора не прави тези места по-малко вълнуващи кръстопъти за техните посетители. За разлика от други български региони, селата от Средни Родопи са съхранили социалния си и колективен смисъл и обезлюдяването на региона не означава сбогуване с ценностите и традициите от миналото. Настоящето на местното население наистина е изпълнено със спомени, но обичаите и ежедневните привички на хората издържат с по-голяма сила на времето, отколкото нашето собствено любопитство издържа на вълнообразната информация и промените, които ни предлага градът.

Надмогването на конкретното посочване на определения човек в една фотография е талант на малцина фотографи. Портретите, които избрахме за настоящата изложба, не бягат от личността на модела. Това са все хора, принадлежащи на собственото си място и собственото си време – хора, които все още пеят на стадата и чакат изгубените и окъснели пътници пред къщите си.

И бродейки от село в село, ръкописите от библиотеката в с. Чепинци добиха своите културно-исторически контури. На първо място те бяха датирани, след което бяха осмислени като част от една институция. Но тази институция принадлежи на хората, а хората от с. Чепинци и съседните села ни дадоха възможност за съпреживяване на тяхната история и на тяхната действителност.

 

Деница Илиева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *