Фотоshopiada

|
Не може човек, който умело борави с камерата, да не се изкуши и да не запечата и на хартия миговете, които е уловил. В това ме убеждава операторът Христо Димитров – Хиндо, докато подрежда фотокартините си в арт галерията на Регионална библиотека “П. К. Яворов”.
Попадам в лабиринт от фотоси, обединени под странното за някои заглавие “Епоклактика или епиклектика”. За да не се чудят хората за какво иде реч, Хиндо добавя - посвещава се на: Европейския съюз, Съветския съюз, Зъболекарския съюз, Съюза на здравомислещите и на граматическия съюз ”или”.
В първата самостоятелна фотоshopiada на Хиндо (защото той обещава и други) има една детска игра с кадрите и цветовете. Един невероятен микс на жанрова фотография и творчески търсения (той уточнява, че са от последните 34 години).
Тази изложба разчупва понятието ни за традиционна фотографска изложба, тя провокира и държи ефекта на изненадата. Фотографът е впрегнал почти неограничените възможности на Foto Shop, за да впечатли зрителя. Дал е воля на фантазията и изобретателността си. Хиндо има таланта да провокира и сериозно, и с чувство за хумор. Важното е да въздейства на този, който е влязал в залата, да се замисли, или да си спомни, или просто да се засмее над чудатите му хрумвания.
Представени са снимки от старите култовите места на Бургас скъпи за всеки бургазлия - моста, часовника, грамофона, гарата през различни сезони и години. Сиви по време на буря, жълти в слънчеви дни, сини, когато е ведро, лилави при залеза, червени при изгрева. Тази игра с цветовете дава едно запомнящо се настроение.
Хиндо е видял и новите сгради, сътворени в последните години в центъра на града. Те доминират с изчистената си архитектура, малко студени, облечени в стъкло и метал.
Нощните снимки на улиците, Бургаския университет, хотелите, светещите дървета са едно причудливо видение. Зрителят се движи в лабиринта на фотосите докато стигне до морето. И пак игра с един и същи кадър през тоналностите на палитрата до завършената акварелност на изгрева или залеза.
За да разчупи това наслагване и повторяемост на цветовете, той прави черно-бели кадри на приятелите си. Там е използвал причудливите форми от кривите огледала. Образите са издължени или разтегнати до неузнаваемост. Фотографско шаржиране с приятелско намигване. Отделил е подобаващо място на портретите на жени. Уловени в различни ракурси, те са интересни и по своему очарователни.
И накрая, за да напомним кои сме, Хиндо пуска зрителя в кошара №1. Там са селото, козите, старците останали някъде забравени - цялата тази идилия, запазена непокътната и чиста.
Атрактивни са калейдоскопите от детството - който надникне вътре, открива нови причудливи картинки, вижда, че има и други невидими измерения. Система от огледала, чиято вътрешност е облепена с цветни фотоси. Като за капак - луканката, която расте нагоре.
На края на изложбата е изхода – огледало, отразяващо зрителя, преминал през целия този лабиринт. Може и да не е видял Минотавъра, но се е сблъскал с творческата фантазия на Хиндо.
 

Соня Кехлибарева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *