Франкофонският празник на Джаз Плюс

|
Фран­ко­фон­ската Гала на фестивала Джаз Плюс, подкрепена от френския телевизионен канал TV5MONDE, поГали сетивата на скромна публика в традиционната зала България на 5 май.
Ще кажа още в началото — бяхме малко, но музикалните емоции и призраци, които излетяха от сцената в продължилото три часа (!) джаз медли, свободно се настаниха на празните места в залата. И аплодираха с нас.
Въпреки трудностите, съпътстващи организирането на Френската вечер и концерта на Ришар Галиано и Иван Падюар, артистите бяха там. Ние също. И не приказвахме, а слушахме. Заслужаваше си до последния акорд, до последния тон, до последния дъх.
Емоционално и витално концертът категорично се разделя на две части. Не че между изпълненията на дуото Ришар Галиано/Иван Падюар и мистериозния B- project имаше стена да прескачаме. Просто като гама цветове, звуци и чувственост измеренията бяха съвсем различни и далечни. С две думи, поставяйки двете групи на везните на фенските очаквания, емоционална подготовка и съпричастност, изведнъж везните изчезват.
Концертът започна с кратко солово изпълнение на Иван Падюар на пиано. Белгиецът свири вглъбено, красиво и оригинално, а аз за пореден път си дадох сметка какво огромно влияние има Кийт Джарет върху съвременните пианисти. Сенки на легендарните му техники прозираха под повърхността на отличимия стил на Падюар, без никога да изскачат нагоре. Креативно влияние.
Майсторът Ришар Галиано също започна с импровизация на акордеона, не толкова нарочна демонстрация, колкото разгръщане, постепенна подготовка на неповторимото му умение. Галиано познава инструмента си като най-близък стар приятел, гласа му като своя и владее до съвършенство неговата богата и разнообразна инструментална мощ. Може би тайната на бляскавото свирене на родения в Льо Кане, Франция през 1950 година майстор е, че той уверено развежда акордеона из неприсъщи територии — блус делти, боп, пост-боп и не-боп джаз небеса, дори рок горички, като вплита умело в тях типичните танго отражения и усещане за бохемска парижка естетика.
Галиано е пряк наследник на великия Астор Пиацола, но всъщност не е.
Когато двамата се срещат през 70-те (те ще останат неразделни чак до смъртта на великия майстор през 1992), Пиацола му казва:
“Техниката ти е твърде американизирана, момче. Това ще задуши индивидуалността ти. Върни се към френските си корени. Пресади отново вехтият бален танц от 20-те Мюзет в душата си, преоткрий го, както аз преоткрих моето Танго Нуево.“
Напук на „присъдата“ на пуристите, които отхвърлят акордеона като солов джаз инструмент, Галиано създава свой уникален стил и запазена марка и свири с величия като Чет Бейкър, Джо Завинул, Рон Картър, Мишел Петручани и дори Ян Гарбарек, преди да се посвети на преоткриването на Ню Мюзет за себе си и света, следвайки стъпките на легендарния си ментор Пиацола.
Музиката, която Галиано (мале, щях да напиша Пиацола) и Падюар ни подариха тази вечер, погали душата ми като първи пролетен полъх. Засрамен ще си призная, че не съм очаквал толкова красива, нежна, дори интимна мелодия, създадена да възпее безкрайното търсене на красотата в живота.
Брилянтото изпълнение на любимата ми „Tango pour Claude“, трижди по-оригинално и пробождащо душата от оригинала, почти ме докара до сълзи.
Някак не можах да се влюбя в Галиано, слушайки негови записи. Просто трябваше да отида и да го чуя на живо. Акордеонът му звуча като хор от инструменти, приемайки моментни форми на саксофон, флейта, контрабас, дори хармоника.
Бурните аплодисменти накрая бяха толкова усърдни, сякаш залата беше пълна. Пълна беше, да, но не с хора, а с истина. Дотук с първата част.
Личното ми мнение е, че Людмил Фотев трябваше да каже няколко думи за B project, когато обяви антракта. Хора, дошли да чуят Галиано, си тръгнаха, без да знаят какво изпускат.
Аз лично не знаех, но, слава богу, не изпуснах.
Всъщност B project са безкрайно оригинален проект на Костадин Генчев, кавал; Димитър Христов, тамбура и Стоян Павлов, тъпан от група "Булгара" и членовете на "Антоан Симони трио" от Франция - Антоан Симони, контрабас; Франсоа Шенел, пиано и Ромен Пио, барабани. Добавете към всичко това и четири български народни певици и изненадата е пълна.
Това, което чухме, бяха джаз аранжименти на български народни песни, но и български народни аранжименти на джаз пиеси. Проекти като този бих нарекъл неочаквана добра комбинация и образец за успешен проект в областта на уърлд музиката, преситена вече от арабски, индиански и африкански настроения.
Французите свиреха с необикновено усърдие неравноделните тактове и сякаш бяха вси вътре в гъстия родопски вятър, издухан от кавала на страхотния Костадин Генчев. Това не се вижда всеки ден.
Изпълнението им бе на много високо ниво и аз искрено им пожелавам успех по международните фестивали, които със сигурност обикалят и ще обикалят. И повече гласност и медийно отразяване в България. Това са музиканти, за които си заслужава да прочетеш на станиците на бг вестник или сайт.
Въпреки предългото си времетраене — 3 часа, Франкофонската гала бе страхотно концертно изживяване!
 
Още снимки можете да видите в галерия Словар.
Благодарим на Джаз Плюс и TV5MONDE за емоцията. И си пожелаваме самостоятелен концерт на B project.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *