Фредерик Бегбеде се срещна с българските си почитатели

|

На слънчевия 1 май, събота, в София се проведоха две значими литературни събития: между 11 и 15 ч., в Южния парк бе направен първият български опит за подобряване на рекорда на Гинес за масово четене на книги, а в 18 ч., книжарница „Пингвините” в подлеза на Ректората буквално не побираше всички желаещи да видят на живо самия Фредерик Бегбеде.
Популярният френски писател плени българските читатели с издадените тук „Мемоари на един откачен младеж”, „Любовта трае три години”, филмираният „9,99”, в който участва и самият той, и „Разкази под екстази”, по които пък има театрална постановка. Днес бе българската премиера на написаната преди 15 години „Почивка в кома”, издадена у нас от „Колибри”.
Бегбеде е известен и със скандалното си поведение и склонността си към алкохола, наркотиците, нощния живот и жените. Както повечето артисти, и той е непредсказуем и фактът, че закъсня с почти час за срещата с българските си почитатели, не беше кой знае каква изненада, особено на фона на изпускането на самолета му предния ден.
Феновете му предано го чакаха. Представиха го Раймонд Вагенщайн, управител на издателство „Колибри”, и Нина Мирчева, директор Корпоративни комуникации на М-Тел, по чиято покана всъщност френският писател пристигна у нас.
Още с влизането си, Бегбеде пусна в ход неподражаемото си чувство за хумор и самоирония. „Колко хубаво – бар, превърнат в книжарница! Ето така трябва да се стимулират младите да четат!”, пошегува се той и се зае едновременно да отговаря на въпроси и да раздава автографи, тъй като морето от желаещи беше огромно. Заедно с преводача на премиерния у нас „Почивка в кома” – Георги Ангелов, който водеше дискусията, и с г-н Вагенщайн създадоха прекрасна приятелска атмосфера и разговорът беше много непринуден.
Зададоха се най-различни въпроси – лични, общи, философски, провокативни.
Писателят разказа за новата си книга, излязла миналото лято във Франция – „Un roman français” (Един френски роман). Призна, че я харесва най-много сред творбите си, тъй като е най-лична – в нея разказва за детството си, този изгубен рай.
За любим автор посочи Набоков, но подчерта, че се сменят всеки ден според настроението му.
Попитаха го дали е романтичен. „Разбира се, аз съм най-романтичният на света. Да отбележим само, че „романтичен” не значи да си някакъв идиот със зареян поглед – думата идва от Романтизма, от „Страданията на младия Вертер”, който – да не забравяме – се самоубива. В този смисъл, да си романтичен значи да имаш склонност към самоунищожение. Но хората бездруго не търсят щастие в любовта, а търсят страдание. И Луи Арагон го е казал: „Няма щастлива любов”.
На въпрос как си представя смъртта си, отговори, че иска да умре като Джеймс Дийн, но на 102 години.
Основна тема в беседата обаче несъмнено беше любовта. Три години ли трае наистина, само веднъж в живота ли се обича истински, може ли човек да бъде верен... Бегбеде отговаряше шеговито, но сериозно. Подчерта че „Любовта трае три години” е книга, която разкрива проблемите на съвремието ни, че не би могла да бъде написана преди 60-те. Проблемът днес е огромната свобода и право на избор, които имаме, но не знаем какво да ги правим и как да ги примирим с любовта. На практика, обществото ни прави всичко, за да унищожи любовта. Как да се отдадеш само на 1 човек, когато в света има още 3 милиарда от същия пол – та това би било дискриминация! Искрена и чиста любов, според Бегбеде, може да съществува единствено от баща към дъщеря му.
А дали ще приемем неговите истини като свои? Както каза Нина Мирчева в началото, „важното е да си зададем въпросите, които чуждите истини провокират”. И да продължаваме да четем.


 

Десислава Николова




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *