Фронтеро: Нас ни обединява регето

|
Падането на температурите не пречи на раздвижването сред групите от родната реге сцена и задаващите се фестове, концерти и фестивали. В очакване да ги видим скоро на сцена, си поговорихме с момчетата от "Фронтеро" - една от реге групите с най-дълга и богата история, "Откритие на БГ радио", банда сериозни веселяци, железни музиканти и усмихнати момчета.
 
Как се забавлявате вие?
Севдо: Като абсолютни лешпери.
Марио: Какво е лешпер?
С.: Лешпер е човек, който си гледа професионалните интереси, но умее да се забавлява – през останалото време си пие биричка...
 
Какво става напоследък с групата?
С.: Имаме нов човек, Марио, който ще каже сега две приказки за себе си,
 
Не може ли първо ти да кажеш две приказки за него, като фронтмен на групата?
С.: Не е коректно в негово присъствие аз да говоря (смях).
 
Напротив, не е коректно да говориш с негово отсъствие.
С.: Добре. Марио е голям пич и има огромно пиано. (смях) Ямаха.
М.: (смее се) Забележете – голям пич и огромно пиано. Кое е по-важно...
С.: И двете неща го правят идеалният член на нашата банда.
 
Как се вписва в групата?
С.: В дългогодишната история на групата той се вписва перфектно, защото...
М.:... е голям пич и...
С.: ...е голям пич. Освен това след три репетиции беше готов да свири.
 
Защо решихте да вземете клавир?
С.: Решихме да вземем клавир, защото така или иначе в студио като влезем, сме ползвали клавир за парчета, а и клавирът ми помага да се правя на фронтмен и да свиря по-малко.
 
Марио, а ти защо реши да се присъединиш към групата, какво те привлече към тях?
С.: Искам да добавя, че Марио по перфектен начин подобрява нашия звук и неговите партии, част от които са бившите партии на тромпетите примерно, в интерпретация за клавир. Така или иначе, в момента нямаме тромпетист и не смятаме да си търсим скоро, защото си имаме Марио, който си има огромна Ямаха и малко Касио. А това не е малко – човек с два инструмента.
М.: Повечето хора могат да свирят само на един инструмент, а аз мога да се похваля с два, така че...
С.: Има си един за вкъщи и един за пред любовницата. (смях)

- Остави човека да каже нещо, стига си изземвал функциите на всички в групата.
Георги: Ето това е фронтмен.
С.: Много по-интересно ще бъде Марио да разкаже за нас.
М.: Защо съм решил да се присъединя към групата...
 
Към реге група, като начало?
М.: Защото обичам да експериментирам. Първо ходих на курсове по пиано доста дълго време, където свирех класика и малко блус, след това имам собствени интерпретации, нещо като класика, рок, готик, свирил съм в рок групи, в метъл групи и т.н., и т.н. Не бях свирил в реге група, въпреки че обичам такъв тип музика и такъв стил на звучене.
Другото нещо беше, че съм ги слушал преди, доста ги уважавам като група и беше жалко толкова дълго време да останат без пианист. Бях попаднал на техни обяви във форума на muzikant.org, като видях обявата си помислих: “А, ето, другата седмица ще намерят клавирист”. Другата седмица – не, след един месец – не, след два, три, четири, пет може би месеца още нямаше клавирист обаче. Чешех се една вечер по главата – преди това бях в три групи, с две от тях общо взето прекратихме, вече бях и малко по-свободен и реших все пак да им драсна и да опитаме. Както казват братушките – “Поживем, увидим”.
Според мен се получава, не знам колегите какво смятат... лично аз съм доволен, абсолютно всички, без изключение, са супер големи пичове, което е най-важното, дори да свирим нещо, което е яко като музика, ако не са големи пичове, просто няма как да се сработим. Затова съм много доволен – от стила музика, от различното звучене, от сработването между тях...
Г.: ...от биричката на репетиция...
М.: От биричката на репетиция, разбира се, от цялата обстановка.
С.: И тук-таме водчица...
 
А колегите какво ще кажат за новия колега?
Г.: Новият колега е много добре. Добре се вписва в групата. Още малко време ни трябва, за да звучим перфектно. Всяко начало е трудно. Но важното е, че се харесваме и работим добре.
 
Кога да очакваме албум от вас? Имате толкова години и парчета зад гърба си, а не сте издали още албум – защо така?
С.: Защото няма кой да издава албуми в България. И дори да издадеш албум, няма кой да си го купува. Идеята е, че така или иначе – ти знаеш по-добре от мен, че и в световен мащаб нещата се промениха, издаването на някакъв диск с обложка има чисто колекционерска стойност – повече от 1000 бройки така или иначе няма къде да раздадеш или да продадеш, когато говорим за България. Поради тази причина единственото, което правим в момента, ако излезе нещо ново, дори под формата на първобитен демо клип от репетиционната, го качваме в MySpace.
 
Планирали ли сте клип към някоя от песните?
С.: Ние сме планирали поне шест клипа. (смях) Не, трябват пари, после трябва телевизии, които да ги въртят тези неща, за което също трябва пари, защото така или иначе нямаме продуцент, сами сме си продуценти, което за момента е добре. А понякога не чак толкова, защото от време на време ни писва чисто организационната работа. Защото ние сме едни лешпери, както споменахме в началото. Лешпери, които репетират всяка седмица с удоволствие и на репетициите се забавляват също толкова добре, колкото и на концерт или свирене в клуб.
 
Да разбирам ли, че целта ви е да се забавлявате и правите музика, която искате, отколкото преследването на някакви професионални цели?
С.: Това не е толкова лошо...
М.: Не професионални, а комерсиални.
С.: Което е наложено от ситуацията в момента. В най-добрия случай ще качим парчетата някъде, където може всеки да си ги изтегли абсолютно без пари, защото това го правят вече доста групи в България – целите албуми ги пускат в сайтовете си и всеки може да си ги изтегли или без пари, или срещу някаква минимална сума. А ако ни види някой фен, който си го е изтеглил, и почерпи по една водка, пак ще сме на далавера.
Миро: Това го подкрепям и аз.
С.: За Марио – биричка.
Г.: За мен вода, че съм с колата.
С.: Призовавам всички хора, които ни харесват, където ни забележат – да ни черпят! Ние също ще почерпим – на втори тур. (пауза) От това цялото интервю, ще излезе, че сме едни пияници и лешпери. Което важи само, когато не сме на репетиция или свирене на живо, защото тогава се опитваме да не ни личи чак толкова.
 
Какво предпочитате да свирите при участия – повече авторски неща, повече кавъри или търсите някакъв баланс?
С.: Без да им знам точната бройка, авторските парчета са 70% от това, което свирим по клубове. Другите неща, така наречените кавъри, сме си ги направили толкова наши като звучене, че ги чувстваме като наши парчета и не ни притеснява, че някой ще каже: “Ами те свирят и кавъри” – изобщо няма никакъв проблем, при положение, че свиря неща на Боб Марли, който е най-големият човек изобщо, човекът, който е направил най-много за тази музика и още никой дори не е стигнал и на една десета от него като ниво, като стойности в регето.
 
Нови елементи в регето, експерименти?
С.: Ние сме казвали на много места, че всъщност свирим музика с преобладаващи реге елементи. Защото по една или друга причина всеки от нас – както е в повечето групи и както е модерно да се казва, има различни интереси, слуша различна музика. Нас ни обединява регето и сме се събрали в групата, за да свирим главно това. А всеки от нас извън “Фронтеро” си има проекти, където свири други неща. Но “Фронтеро” е преди всичко реге музика, поне аз така го усещам.
 
Напоследък сякаш се наблюдава нещо като раздвижване на реге-сцената, защо не ви виждаме много често по различните реге-фестивали, например? Какво е положението на българската реге сцена, има ли такава, общуват ли си групите?
С.: Опитваме се да установим контакти с хора от други групи, които звучат като нас или почти като нас. Но по една или друга причина за сега не присъстваме на реге партитата, които се правят от време на време и затова работим само върху себе си в момента. Явно хората, които организират подобни партита мислят, че вече не свирим или преценяват, че тези партита могат да минат и без нас. А относно реге сцената – определено се е оформила и вече я има, слуша се такава музика много повече, отколкото преди.
М.: Забелязвам, че чалгата почва бавно и славно да изостава от българската сцена. Последните 15-ина години тя заемаше главно място, сега виждам, че не само реге сцената, но и други стилове, като например рок и метъл, които са били слушани от по-ограничен кръг слушатели, се възраждат.
Миро: Но като цяло живата музика не е много на почит, не се уважава толкова, колкото в чужбина. Като бях в Америка там, където имаше обявление, че тази вечер ще свири жива музика, пред клуба имаше много народ, не можеш да влезеш вътре, а никой не ходеше в заведенията, където се пуска музика от диск. В България това нещо го няма. И скоро за жалост няма да го има. От 15 години няма никакви признаци, че ще се появи. Едно е концерт, фестивал, друго – жива музика в клуб.
 
Я сега нещо по-заключително да чуем?
С.: Всички да се опитат да се радват на живота и на слънцето...
Миро: ...и през зимата, лятото, пролетта, есента,...
С.: Няма нищо лошо да се слуша реге и през зимата.
Миро: Защото то ти напомня за хубавите летни моменти.
С.: Регето като цяло е един феномен, защото Боб Марли е пял и за любов, и за личните си проблеми в тази насока, и за радостта от живота, за успехите си... и за социалните проблеми на хората в Африка и Ямайка освен това и чисто религиозните му предпочитания. В тоя ред на мисли регето е една много по-всеобхватна музика, а повечето хора я свързват само със sunshine страната... Ние правим нещо подобно, но за разлика от него, нямаме или в момента просто нямаме кауза от подобен тип, защото проблемите сега не са такива, каквито са били с тях в Африка и Ямайка и поради тази причина може би повечето хода ни възприемат като група, която прави някакви забавни парчета за купон или за парти. Но това е само едната страна от нещата, поради една или друга причина точно тези парчета сме записали и сме си качили в майспейса, но имаме и други, които повдигат едни други теми... от живота като цяло.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *