Фънк академията на Мейсио Паркър нa 10 април

|
Вечният спор за първенството на кокошката и яйцето вече не е актуален. Новият въпрос е: “Кое е първото? Мейсио или фънкът?”
Шеметната кариера на ненадминатия минаващ започва през далечната 1964 година, когато той и брат му Мелвин се присъединяват към оркестъра на краля на соула Джеймс Браун. Това музикално приятелство ще продължи 20 години, ще даде живот на фънка и хип-хопа. Те ще изминат дълъг път до облика, който познаваме днес, но важното е, че началото е дадено още тогава, под призива на великия Браун: “Мейсио, надуй тръбата!”, от пръстите, играещи по пулса на фънка.
Мейсио Паркър? Един от най-оригиналните и виртуозни саксофонисти, пламъкът в свещта на фънка, чиито звук пари и пали. Макар вече 63 годишен, Мейсио сякаш завърта всички стрелки назад, щом събуди дяволската магия на фънка с ангелския глас на своя алто саск.
През дългата си и широка кариера Мейсио е свирил с Джордж Клинтън, Рей Чалз, Де Ла Соул, Принс, дори с Дейв Матюс бенд и Ред Хот Чили Пепърс. Макар прочул се като “Част от...” нечий бенд, от 15 години Мейсио се радва на успешна соло кариера с “най-компактния фънк оркестър в света”. Той представи в България последния си албум “School`s in”.
О, да, феновете знаеха кой е Мейсио Паркър и за какво ще се бори на 10 април в зала 1 на НДК. Доказаха го заразителната еуфория и овации, както и пълната с танцуващи хора оркестрина още преди началото.
Най-компактният оркестър на света изсипа отгоре ни вълни фънк и дим, соул и дори госпъл. Лошото и твърде статично осветление на сцената не бе в услуга на Мейсио, който не спря да обикаля сцената и току потъваше в тъмнина, отличим само с ослепителната си усмивка. Усмивката не слезе от лицето му дори когато дълго време обясняваше на звукорежисьора да усили един от слабите микрофони - нещо, което последният предпочете да не направи до края на концерта.
Но въпреки тези дребни неудобства цялата вечер мина под знака на необикновената харизма и ентусиазъм на този уникален артист и неговия вихрен бенд:
Басистът в звукова и визуална тежка категория Родни “Скийт” Къртис, барабанистът Джамал Томас, китаристът Бруно Спейт, специалният гост – тенор саксофонистът Питър Венигер, вокалистите Кори Паркър (син на Мейсио) и Марта Хай и особено високоволтовият тромпетист Рон Тули, който издухваше през тръбата си фонтани чудесии. Сякаш изстрелваше вълни опитомен вятър, аз така и не разбрах кога си поема дъх.
Саксът на Мейсио звучеше, както и изглеждаше – блестящ.
Той се шегуваше, танцуваше, рецитираше Хамлет на сцената, подкрепен от пременената в царски одежди мениджърка на бенда, чиито монотонен монолог той елегантно заглуши с фънк и запита “Да бъдеш, или да не бъдеш... фънки”.
След това изпя “Ние ви обичаме” много пъти - в различни аранжименти, но с еднакво чувство.
Музикалната вселена на Мейсио е стилово разнообразна, пъстра и вибрираща. Защото в основата на неговото вдъхновение, а и на посланието му е нуждата да се забавляваш, да се чувстваш свободен и жив, поне за малко да бъдеш “фънки” и “грууви”
Мейсио изненада всички, когато с тих пиано съпровод изпя безсмъртната “You don`t know me”, в памет на приятеля си Рей Чарлз. Той звучеше досущ като Рей – имах чувството, че призракът на великия соул бащица се яви на сцената. Изпълнението му бе един от върховете на концерта, поне за мен.
Това бе един от най-огнените концерти, на които съм присъствал - 2 часа и половина фънки инферно. Със сигурност отговорът на въпроса “Да бъдеш или да не бъдеш... фънки” е “Ще бъдем!”.
 

Борис Жеков



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *