Хамлет. Останалото е мълчание.

|
Спектакълът на Явор Гърдев в Народен театър „Иван Вазов”  се появява на точното място в точното време с точните съмишленици в правилната комбинация от страх и състрадание. И въпреки противоречивите реакции на публиката, които скачат в амплитудата от "Осанна" до "Разпни го", той е  спектакъл, който българският театър отдавна заслужава и дълго чакаше. От прочита на Явор Гърдев на най-емблематичната, интерпретирана и фаворизирана трагедия на Шекспир, се излъчва ерудиция, дълбоко уважение и разбиране, и най-вече усещане за мисия.

Хамлет” на Явор Гърдев, дами и господа, е спектакъл, който дълго ще отеква в главите и сърцата на всеки духовен човек, защото този спектакъл е загрижен именно за Духа. За онова, което ни дава смисъла. Защото чрез устата на Хамлет този спектакъл пита вместо нас „Да бъдем или не?” . Това е въпросът. Дори само заради тази реплика да беше избрал Явор превода на Александър Шурбанов, пак бих го оправдала, че е изоставил по-красивия, по-поетичния, по-щадящ ни превод на поета Валери Петров. Оголен до нерв, жесток и притесняващ ни е избраният превод. Той ни държи нащрек и на нокти, в търсене и очакване на познатите моменти, реплики, монолози. Създава напрежение и събужда нови смисли.

Само месец преди пророкувания от маите Апокалипсис се появява този спектакъл, който ни казва, че Апокалпсисът отдавна вече е дошъл, защото е изгубен смисълът, основанията за съществуването, за борбата, за живеенето, за царуването. „Изметнат е векът”, и ние живеем в затвор, подпорите на къщата ни са гнили, и няма нищо, което да ни дава сигурност и надежда. Хамлет живее в нас, пита заради нас, търси възмездие и справедливост заради нас, жертва престола, любовта си и живота си в името на възстановената правда. И надеждата, която ни дава, е в самото му питане. Щом будна е поне една съвест, има спасение.

Хамлет, живеещ в Леонид Йовчев, е като Христос. Чист, невинен и призван да измие греховете на всички ни. И защо му е тогава на един спасител суетата на дрехите и признанието?! Като един истински Христос, и датския принц е предаден от най-близките си  приятели Розенкранц и Гилденстерн. Той е този, който си подава и другата буза да бъде ударен. Във втората част на спектакъла буквално е пребит от довчерашните си другари.

Справедливостта, която търси Хамлет, не е за лична употреба, не е за себе си. Той търси основанията за съществуване на този двор, общество, свят. Щом някой е посегнал на най-святото, най-чистото и после е сложил маската на загрижената невинност, такова общество е загнил съсъд на смърдящ зловонен дъх.

Погнуса, отвращение и страх изпитва зрителят, хванат в капана на машината Хамлет. Публиката е разположена буквално в епицентъра на катастрофата, стегната в примката на търчащи и крещящи актьори, тътен и гръмотевични изстрели, тропот и тананикане. Сцената и партерът са прорязани от метални парапети и пътеки, които при завъртането на сценичния кръг образуват кръст. Много вода, оглозгана студена фасада на дворец, който е обърната с покрива надолу къща, огромен екран и бездна. Така изглежда датският двор, пресътворен от Никола Тороманов, Даниела Олег Ляхова и Венелин Шурелов. Но този двор е и театър, в който местата на зрителите и лицедеите непрекъснато се разменят. В този двор всеки играе някаква роля и никой освен Хамлет не е себе си. Надсмивайки се над това, той поема ролята на режисьор и устройва най-грандиозния спектакъл – този на собствената си лудост.

За този Хамлет не важат никакви правила и очаквания, никакви притворства и клишета. Затова той смело плюе на тях и  остава гол, дори и буквално. За какво са му одеждите на фалшива власт и положение в обществото?! По-добре – анцуг. Защото той не е този, за който го вземат и който трябва да бъде. Защото всичко е измама. Дрехите – също. Как освен гол може да бъде Хамлет в най-искреното си чувство – влюбеността. Нима не се мята като гола риба на сухо всеки влюбен?! В безумния танц/етюд/откровение на голия Леонид Йовчев все още има надежда, че ето тази сила, тази енергичност няма как да се предаде, защото в нея има потенция, неслучило се още избухване.

Едно от най-адекватните и точни решения в спектакъла на Явор Гърдев е призракът на бащата появяващ се като дете (Константин Станчев). Какъв по-ясен и категоричен знак за поруганата невинност! Константин е на ръба на детството, на предела между невинността и съзряването, с единият крак в мъжеството на воина, и с другия – в наивността и чистотата. Нима някой би могъл да устои на молбите за мъст, произнесени от дете, от някой, който си бил довчера. Хамлет мъсти за собствената си загубена невинност. Не само за баща си.

Една от големите заслуги на спектакъла на Явор Гърдев е, че буквално съблича от клишетата и очакванията всички знакови сцени в пиесата, намирайки им ново смислово звучене. Това са сцените с Мишеловката (прекрасна хореография на Виолета Витанова и Станислав Генадиев), полудяването на Офелия (вместо цветчета и звънчета - смачкани тенекиени кутии, нали така изпращат младоженците?), срещата между Гертруда и Хамлет (кой кого ревнува?) и убийството на Полоний, гробарската сцена (фарсово-гротескно), монологът откровение на Клавдий (Маруис Куркински достига до искрен плач).

Анализирайки ги поотделно бих ви отнела много от удоволствието да откриете сами ключа към тях. Ще кажа само, че всички те се подреждат в една смислова верига, която отвежда Хамлет отвъд очевидностите.

В „Хамлет” има много театър. От него можеш да гребеш с пълни шепи. И пак ще остане. Неслучайно за този спектакъл се говори толкова много. И ще продължава да се говори. И ще се помни. Той бележи края на епоха, от ръба на която поглежда новото. Не съдете обаче за него по дрехите и първото впечатление. Защото той по ума ще ви изпрати.

Кремена Димитрова - театровед



Коментари (3)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

3 Responses to Хамлет. Останалото е мълчание.

  1. 3
    2012-12-05 19:10:07
    Додо
    „Да бъдем или не?” Така преведен, монологът "To be or not to be" (Да бъда или не) е плоска политическа, предизборна пропаганда. Хамлет е индивидуалист, а не "изразител на народното недоволство", който зове на бунт срещу управниците. Драмата е в душата на Хамлет, раздиран между жестоката повеля за мъст и неспособността му да я осъществи.
  2. 2
    2012-11-23 17:17:25
    О,да! Кремена Димитрова постига същността!
  3. 1
    2012-11-23 16:04:44
    герта
    не съм съгласна с театроведа....безсмислено, ненужно, дребнаво представление...жалко за прекрасни октьори...