Хорхе Букай и “Нека ти разкажа”

|
Познавате ли човек, който не обича приказките? Аз – не. От малка обожавам да чета за приказни герои и принцеси, хали, двуглави лами, русалки и чудовища. Ужасно много ме впечатлява този митичен и нереален свят, който се описва в тях. Именно с подобни очаквания отворих за първи път и книгата на Хорхе Букай - „Нека ти разкажа”.



Тази покана към читателя звучи толкова искрена, колкото се и оказаха посланията на писателя. Малките разказчета в нея не са просто интересни истории, написани на достъпен език. За мен те още служат като едно огледало на човешката душа, отразяващо най-светлите и най-тъмните й страни. А темите, залегнали вътре, са толкова близки до всеки един - за семейството, любовта, приятелите, стремежа към щастието, търсенето на себе си, истинската стойност на нещата.



Още с първата история авторът грабва читателя - тя е толкова обикновена и прозаична, че в един момент ми се наложи да я прочета още веднъж – не ми се вярваше, че той е могъл да изкаже всичко това с две странички.



Докато не попаднах на тази книга, бях привикнала да „научавам” поуката по най-трудния, сложен и завъртян начин. Повечето книги на сходна тематика третират темата привидно „задълбочено”, но с прочитането още на първите страници на „Нека ти разкажа”, си припомних всъщност, че ролята на приказките е друга - в тях категорично се посочва кое е лошо и кое добро, кой е героят и кой е злодеят.



И колкото и тривиална да изглеждаше историята за учителя („Дебелия”) и ученика („Демиан”) начинът, по който двамата герои търсят отговорите на вечните въпроси „Кой съм? Къде отивам? С кого?”, е нетрадиционен и наистина интригуващ.



Не бива пътят да определя кой си. Нито пък човекът, който те придружава, да решава къде отиваш.






Силвия Янчева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *