Христо Фотев в “другия наш възможен живот”

|
На 25 март е рожденият ден на поета Христо Фотев. Той няма възраст, защото живее във Времето.
 
В дните преди рождения ден на Христо Фотев в Бургас беше прожектиран филмът "Другият наш възможен живот". Режисьор на филма е Румяна Петкова, сценарий - Невелина Попова, музика - Петър Дундаков. Главните роли изпълняват култовите актьори на българското кино Ваня Цветкова и Иван Иванов. Те са в ролите и ситуациите на този друг възможен живот. Тук и сега.
Един мъж и една жена се срещат след години на територията и в условията на постсоциалистическа България. Тя – с висше хуманитарно образование и поетеса, е принудена да оцелява и живее в своята родина като ватманка, адаптирайки се в новата социална среда. Той - пристигнал от Америка за погребението на баща си след години странстване, случайно зърва своята отдавнашна любима на телевизионния екран в репортаж за погребението на поета Христо Фотев. Всичко в него се завръща с нова сила. Открива я в трамвай №17.
Могат ли двамата да върнат своето емоционално и житейско време и да се опитат да възкресят това, което ги е свързвало в младостта? Личната история прераства в асоциация за националната съдба. Изключително силно е внушението на стиховете:
Благодаря ти за голямото търпение, Българийо!
Надеждата не би била така категорична, ако във филма не присъстваше неизменно Христо Фотев. И като живо присъстие, и като индиректно напомняне чрез стиховете му, че това, което може да спаси измъчените ни души, е Любовта. Ако повече хора се познаят в тази история, толкова по-голяма част от обществото ни ще засегне любовта, вярват и създателите на филма.
Самият сценарий е една наша обща изповед и обяснение в любов, сподели сценаристката Невелина Попова. Това е нейният трети съвместен филм с режисьорката Румяна Петкова, след "Отражения" (1982) и "Приземяване" (1987), оператор Светла Ганева. Филмът "Другият наш възможен живот" започна със стихове на незабравимия Христо Фотев, изпълнени от него. Като че ли от самото небитие дойдоха думите му. Публиката застина от вълнение. Прожекцията завърши за зрителите от залата с минута мълчание за големия поет, който ни завеща своите послания за другия наш възможен живот.
Не ме напуска споменът за всеобщото вълнение и за сълзите в очите на хората. Както и мисълта в този момент, че... всичко е възможно...


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *